Противоречивите реформи в електроенергетиката

След като четирите национално представителни работодателски организации поискаха да имат представител в бордовете на държавните енергийни компании, с което управляващите се съгласиха, сега искат да имат представители и в състава на регулаторния орган, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ) в анализ на състоянието на електроенергетиката и предлаганите реформи.

Участието на работодателските организации в бордове на производители в електроенергетиката е класически конфликт на интереси. Желанието да участват и в регулатора е пример за още по-крещящ конфликт на интереси, тъй като работодателските организации представляват не само потребители, но и производители на електроенергия.

Но това не е всичко – друго предложение на работодателите, този път с участието на синдикални организации, е да им се даде възможност да сезират Конституционния съд. Ако инициативите продължат в същия дух, скоро може да се очакват искания за вето на правителствени решения, назначаване на министри, номинирани от работодатели и синдикати и, в крайна сметка, изцяло съставяне на правителство от тях.

Анализ на ВЕИ сектора

Публикуваното от работодателите съобщение за проведената среща беше променяно няколко пъти, а и липсва стенограма от срещата, което е в сериозен дисонанс с призива им за публичност на информацията за дейността на електроенергийните дружества. Но ако се абстрахираме от подобни несъответствия, не всички предложения на работодателите са неразумни.

Едно от тях е анализ на изграждането и дейността на ВЕИ производителите и налагане на санкции при установяване на нарушения. Този доклад уж трябваше да е готов до началото на ценовия период 2015-2016 г. и именно заради него ценовото решение беше отложено с месец – до август 2015 г. Последните очаквания са той да е готов до средата на октомври или два месеца и половина след началото на ценовия период.

Управителите на държавните компании да се избират с конкурс

Друга добра идея е провеждането на публичен международен конкурс за избор на управители на всички държавни дружества, вместо това да са политически назначения, с цел оптимизация на производствени процеси, управление на продажбите и ефективност на разходите, в т.ч. човешки ресурси, инвестициите.

Не става ясно, но би трябвало това изискване да се отнася както за управляващите компаниите, така и за членовете на техните бордове. Заедно с това се предлага изработване на справедлив модел за измерване на енергийната бедност и използването на социалната система за справянето с нея. Идеята не е нова, но по нея не се работи, а КЕВР разчита на изчисления на Световната банка, които се базират на остаряла методология, прилагана в Англия до 2013 г.

Национализиране на ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 и последващото им приватизиране

Разумните предложения обаче са последвани от някои парадоксални идеи. Една такава е предложението на работодателските организации, които би трябвало да се борят за повече пазарни отношения, по-малка намеса на държавата и повече свобода, държавата да национализира ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Целта е след това да се търси нов инвеститор, на когото да продаде държавните дялове, не става ясно дали част или всички.

С други думи, на фона на всички критики за неефективности и злоупотреби в държавните компании, работодателите предлагат частните компании да бъдат одържавени?! И ако това не изглежда контрапродуктивно, то последващото им препродаване със сигурност би било.

Не става ясно защо работодателите са предложили подобна мярка, която крие огромни опасности за злоупотреби както при национализацията, така и при експлоатацията, така и при последвалата приватизация. Малка утеха е, че поне министърът на енергетиката е против подобни действия.

Национализиране на кредитите за ВЕИ от държавната ББР

Още едно предложение в тази посока е Българската банка за развитие (ББР) да изкупи банковите кредити на ВЕИ производителите, да ги преструктурира и по този начин да бъдат намалени преференциалните им цени. Това отново крие огромни рискове и на практика представлява социализиране на сметката, тъй като банката работи с държавни пари.

Необходимото предоговаряне може да се извърши директно с търговските банки, финансирали изграждането на ВЕИ централите без посредничеството на ББР. Вместо това работодателите предлагат:

- ББР да оцени инвестициите на стотици компании в сектора, за което няма капацитета, тъй като става въпрос за оценка на редица рискове;
- да изкупи кредитите, за което няма финансовия ресурс;
- да предоговори условията по кредитите, за което също няма капацитет по горните причини.

Оперирайки с държавни пари, банката отговаря пред един единствен акционер – държавата. Същата държава, чиято политика е причината за проблемите в електроенергетиката и която работодателите обвиняват за липса на ефективност и злоупотреби в сектора. Ако държавата започне да изкупува и предоговаря кредити дали пак няма да има злоупотреби? Още повече, че за разлика от търговските банки, тя има значително по-голям ресурс, а прозрачността към акционерите ѝ – данъкоплатците, е минимална.

„Износ” на цената за задължения към обществото

Друга парадоксална идея е цената за задължения към обществото да се прилага и при износа на електроенергия. Това е мярка, която доказано не работи, както стана ясно след налагането ѝ от юли 2012 г., когато доведе до срив в износа на електроенергия. Нещо повече, препоръките и на Европейската комисия, и на Световната банка от средата на 2013 г. бяха за премахването на допълнителните разходи за износа с цел да се подобрят приходите в сектора.

Въвеждането на таксата доведе до влошаване на продажбите на електроенергия, което води до необходимост от допълнителни приходи и ако те не идват от износ, то единственият друг източник е вътрешният пазар, което означава увеличаване на цените на електроенергията.

Нова методика на ценообразуване

Интересно предложение е изготвянето на нова методика за ценообразуване, която да не е разходоориентирана. Използваната методика от КЕВР за определяне на цените през 2015-2016 г. не се различава много от използваните методики през предходните години, но предни години работодателите не търсеха промени. Една от големите разлики е, че през тази година комисията се „сети”, че в Закона за енергетиката има чл. 35, според който разходите, произтичащи от задължения към обществото се разпределят „по прозрачен начин между всички крайни клиенти”.

По време на изслушването си за член на КЕВР в края на март т.г. Светла Тодорова обърна внимание на необходимостта от промяна в методите за регулиране и прилагането на регулиране със стимули, което не предизвика реакция от страна на работодателите. Това навежда на мисълта, че работодателите нямат принципна позиция относно подобряване на методите за регулиране, а имат съвсем конкретен интерес – не желаят да плащат по-висока цена. С други думи не възразяват, когато някой друг плаща високата сметка за неефективностите и злоупотребите в сектора, стига да не са те.

Кръстосано субсидиране

Тук обаче трябва да се отвори една скоба. Заедно с изравняването на цената за задължения към обществото между потребители на регулирания и свободния пазар, т.е. премахване на кръстосаното субсидиране при тази цена, КЕВР трябваше да премахне кръстосаното субсидиране и по отношението на останалите цени. Така например АЕЦ „Козлодуй” продава електроенергия за регулирания пазар на цена от 29,03 лв./КВтч, а търговете на свободния пазар са за над двойно повече.

Кръстосано субсидиране съществува и по отношение на битовите и небитовите клиенти на регулирания пазар, като вторите заплащат по-висока цена за електроенергията. Тези изкривявания, които освен че противоречат на пазарната логика, са и в разрез и с чл. 31, т. 6 от Закона за енергетиката, трябва да бъдат премахнати възможно най-скоро.

Независимият регулатор

Може би най-големият абсурд са предложенията за засилване на контрола върху КЕВР и включването на представители на работодателите в състава ѝ. Докато изпълнителната власт се опитва, колко успешно е друг въпрос, да отговори на критиката за висока степен на политическа зависимост на комисията, работодателите се чудят как да я направят още по-зависима. Това противоречи както на международните регулаторни практики и на европейските директиви, така и на Закона за енергетиката.

Докато част от предложените мерки от работодателите изглеждат разумни, друга част са просто абсурдни, защото или са доказано неработещи, или противоречат на здравия разум.

Вместо да се губи време за изготвяне, обсъждане, донагласяне, ново обсъждане и т.н. на мерки в сектора, може цялата тази енергия да се вложи в прилагането на отдавна предложени мерки от Европейската комисия и Световната банка. Те не са панацея за всички проблеми в сектора, но със сигурност ще подобрят състоянието му. Трябва да се надграждат вече съществуващи решения на част от проблемите, но, за съжаление, все още доминират екстравагантните идеи, които почти сигурно ще влошат ситуацията.