НЗОК: Двата здравни пакета означават индивидуален подход към всеки пациент

Основният и допълнителният пакет медицински дейности, които напълно или частично ще покрива Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), ще дадат възможност за индивидуален подход към всеки пациент според състоянието, в което се намира, когато е потърсил медицинска помощ.

Това коментира новият подуправител на НЗОК Иванка Кръстева в рамките на форума „Иновации и добри практики в здравния сектор”. Кръстева коментира предизвикателствата пред Касата оттук нататък с оглед на приетите поправки в двата основни здравни закона – Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. 

Прегрупирането на болничните дейности в основен и допълнителен пакет ще обезпечи именно това и ако с Българският лекарски съюз (БЛС) се постигне близко до реалното остойностяване на медицинските услуги, това ще бъде голямо постижение, коментира тя.

Друг важен елемент от болничното финансиране, който ще бъде променен, е прехвърлянето на дейности от болничната в доболничната помощ, каза Кръстева. Това е стъпка, която се прави, за да се съкратят разходи за болнична помощ, която в момента струва на касата над 55% от публичните средства, обясни подуправителят.

В същото време тя отбеляза, че неудовлетвореността на пациентите от лечението нараства, а срещу големия разход не се постигат особени резултати.

Селективното договаряне на партньорите с НЗОК Кръстева определи като друго предизвикателство. Договарянето на ясни правила за купуване на медицински услуги, които да са обвързани с резултати от лечението, ще е голяма крачка към реформирането на болничния сектор, каза тя. То ще предразположи болниците към конкуренция с реален мотив. От друга страна това се очаква да повиши удовлетвореността на пациентите от качеството на медицинските услуги.

По-голяма ефективност НЗОК ще търси и чрез промяната в реимбурсната политика, каза Кръстева. Тя припомни за задължителните отстъпки, които фирмите ще дават в полза на Касата, както и мярката да се плаща за заболяване, а не за конкретно лекарство, и за мерки за намаляване на процента, който пациентите доплащат за лечението си. Така ще се постигне и крайната цел – пациентът да доплаща все по-малко лични средства, коментира Кръстева.

Тя посочи, че тези мерки ще осигурят спокойствие и предвидимост на публичните разходи за лекарства и подчерта, че на фирмите се дава реалната възможност да участват в бюджетирането и в разходването на ресурса.

По-рано, по-време на участието си във форума, министърът на здравеопазването Петър Москов коментира, че вече приетата наредба за отстъпките е в сила и фирмите са длъжни да договорят отстъпки. Москов обаче заяви, че за министерството темата остава отворена и в бъдеще подлежи на обсъждане, ако мерките са в интерес на пациента. 

Председателят на съсловната лекарска организация посочи, че в момента делът на дейностите, заплащани в доболничната помощ, е едва 12 на сто, а целта е до няколко години да нарасне до 30-40 на сто. Актуализирането на този процент ще бъде огромна крачка напред, така че болниците „да си поемат глътка въздух” и да заработят по по-добър начин. 

Като много важна стъпка Грозев определи и нуждата от остойностяване на медицинския труд, което по думите му ще покаже реално колко пари са необходими за здраве в страната. 

В контекста на прехвърлянето на дейности в извънболничната помощ беше и резюмето на Тони Томпсън, постоянен представител на Световната банка за България. По думите му това е световна практика, която е доказала предимствата си в посока на оптимизиране на разходите за здраве. 

Темата за все по-свитите бюджети и за нуждата от ефективното разходване на публичния ресурс ще става все по-важна за здравния сектор, коментира Диана Николаева, управляващ съдружник в EY България. По думите й това е тенденция в световен мащаб.

Експертът обърна внимание и на ефективността от скъпоструващата апаратура, с която работят някои лечебни заведения. Според проучване на EYБългария, за да бъде ефективно използването на такава скъпа специализирана апаратура, тя трябва да има над 70 процента използваемост.

Интересен факт за предпочитанията на пациентите у нас към частните болници даде д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници. По данни на организацията 50 болници у нас изпълняват 83% от платените от касата дейности, а 21% от дейностите се осъществяват от частните.