Преглед на печата за 12 септември

Депутати обвиниха Европа в намеса във вътрешните ни работи
в. Сега

Шумен скандал измести дискусията за мерките за ефективното справяне с корупцията, която трябваше да се проведе във външната комисия на парламента вчера. На нея присъстваха и 14-те посланици на страните от ЕС, както и първите дипломати на САЩ, Израел, Норвегия и Швейцария. Депутати от опозицията и от управляващото мнозинство директно обвиниха посланиците в намеса във вътрешните работи на България, а причината за възмущението им стана общата декларация на 14-те от ЕС, Норвегия и Швейцария в защита на антикорупционния закон на Меглена Кунева. Нормативният акт бе отхвърлен от НС, след като получи одобрението само на ГЕРБ и Реформаторския блок.

САЩ все пак са пожелали да спрем руския самолет
в. Сега

Въпреки клетвите на българския външен министър Даниел Митов, че никой не е оказвал натиск върху България да откаже въздушен коридор на руския самолет за Сирия, агенция "Блумбърг" хвърли нова светлина по случая. Президентът на САЩ Барак Обама не е знаел, че Държавният департамент е поискал от България и Гърция да затворят небето си за руски транспортни полети. Когато научил, бил обезпокоен, че дипломатическото ведомство е действало без предварително междуведомствено съгласуване, става ясно от информацията в "Блумбърг", която се позовава на два анонимни източника.

От нея става ясно още, че в американската администрация цари разнобой за ситуацията в Близкия изток. Държавният департамент на САЩ се е опитал по своя инициатива да попречи на прелитането на руски самолети за Сирия през въздушното пространство на България и Гърция. Част от чиновниците били готови за противопоставяне с Русия по въпроса за Сирия, а други, включително някои служители на Белия дом, се обявявали за сътрудничество с Москва срещу "Ислямска държава".

Данъчни иззеха 151 тона храни
в. Стандарт

Екипите от звеното за "Фискален контрол" към НАП са конфискували 151 тона храни на обща стойност 133 565 лв. за първите осем месеца на годината. Това се посочва в писмен отговор на министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос на депутата от ПГ на "Лява България" Георги Търновалийски за ефекта на фискалния контрол на рискови стоки върху приходите в бюджета.

На фискален контрол подлежи вноса, износа и транзита на всички стоки с висок риск за държавната хазна. Обикновено това са бързо оборотни стоки, които най-често се използват в схеми за данъчни измами - плодове, зеленчуци, месо, мляко, захар, брашно и др. За да се следи движението на тези храни има контролни пунктове на НАП в близост до ГКПП-та, както и на големите борси и тържища в страната.

Армани няма да строи завод в Плевен
в. Стандарт

Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия опроверга собствената си новина за намеренията на световния моден гигант "Армани" да строи своя фабрика за мъжка конфекция в България и по-конкретно в Плевен. Твърдението бе разпространено миналата седмица след среща на изпълнителния директор на агенцията Мариета Захариева с представители на компанията в Милано по време на бизнес-форум в рамките на "Дни на България на Експо 2015".

"Потвърждава се увеличаването на сътрудничеството между важни италиански компании не с директни инвестиции, а с актуални български партньори. По-специално, които работят в района на Плевен", се казва в официалното съобщение изпълнителната агенция.

Партньорът, с който "Армани" успешно работи от години в Плевен, е българската фирма за мъжка мода "Димитров". Както вече писа "Стандарт", през май собственикът й Магдален Димитров в компанията на председателката на Парламента Цецка Цачева направи първа копка за нов производствено-административен комплекс. Обявена бе инвестиция в размер на 25 млн. лв. Отдавна е известно е, че фирма "Димитров" е основният български партньор на две от най-реномираните модни марки в света - "Джорджо Армани" и "Хуго Бос" и произвежда техни стоки.

Специални образователни центрове заместват помощните училища
в. Новинар

Помощните училища ще се преобразуват в специални центрове за подкрепа на деца със специфични нужди.

Това се предвижда с промените в Закона за предучилищно и училищно образование, приети на второ четене от парламента. В бъдещите центрове ще учат деца, за които оценка е показала, че не могат да се обучават заедно със своите връстници в масовите училища. Освен обучение тези центрове ще извършват рехабилитационна и диагностична дейност.

В парламента темата породи сериозен спор между вносителите на новия закон от ГЕРБ и опозицията от БСП. Социалистите алармираха, че се нарушава досегашната практика и се действа против волята на родителите. От ГЕРБ обаче подчертаха, че помощните училища няма да се закриват, а само ще се промени моделът им на функциониране.