Европейският съюз отглежда по-малко от 10% от соята, която преработва. Над 75% от соевия шрот, влаган във фуражите, е внос. В същото време 75% от вноса е ГМО. Тези данни представи Драгош Дима, регионален директор на Асоциация „Дунавска соя“, на провелия се в Кнежа преди дни ден на соята, съобщиха организаторите.
В ЕС-28 производството на соя е незначително - от всички маслодайни култури площите със соя са едва 4%. Основно се отглеждат рапица и слънчоглед.
Вносът на соя в ЕС-28 е стабилeн през последните години. Преработвателите от ЕС все повече предпочитат да внасят соев шрот, вместо соя на зърна. Така европейският капацитет за преработка на рапица и слънчоглед се разширява, преработката на соя остава в застой.
Бразилската соя продължава да доминира в европейския внос с около половината от всички доставки. Повечето не-ГМО соеви продукти традиционно се доставят точно от Бразилия. Украйна и Парагвай обаче постепенно увеличават пазарния си дял.
Съединените щати и Канада са водещите доставчици на соя за ЕС-28 от Северното полукълбо. През 2014/15 се очаква вносът от ЕС-28 на соя да се увеличи незначително и да достигне 12,5 млн. тона, каза още Драгош Дима.
От около 5 млн. тона търсене на соя, свободна от ГМО в Европа, само 50% (около 2,5 млн. тона) могат да бъдат осигурени от Стария континент. Според експерта, ако Дунавският регион (включително Украйна), се фокусира върху соята, за 10 години търсенето на свободна от ГМО соя може да бъде задоволено изцяло от Европа.
На събитието от Опитна станция Павликени представиха данни, че добивът от пшеница, отглеждана след соя, е с 15-20% по-висок. Доц. д-р Георги Георгиев обобщи, че потенциалът на културата за страната ни е 125 хиляди хектара.
Източник: Асоциация "Дунавска соя"
Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.