Определянето на минималната заплата - по критерии, но и с договорки

Минималната работна заплата да се определя на базата на средната заплата за страната от последното тримесечие, линията на бедност и инфлацията. Това предлагат от работната група, която беше създадена преди около месец от трудовото министерство, за да създаде ясен механизъм за определяне на минималната работна заплата.

И докато от текстовете на проекта на постановление, подготвено от работната група, е видно каква е ролята на средната заплата и линията на бедността при определянето на минималното възнаграждение, не става ясно как точно ще се използва инфлацията.

В предложението за процедурата по определянето на минималното възнаграждение освен това отново се залагат тристранни преговори и административно определяне на минималната заплата от социалното министерство за икономическите дейности, в които не се постигне договорка, въпреки заложените критерии – инфлация, линия на бедност и средна заплата. Новото в случая са само предложенията за конкретни срокове.

Бизнесът се опасява, че държавата се кани да запази системата за административно определяне на минималната заплата предвид и формулировката на чл. 1 от проектопостановлението – че Министерският съвет определя месечен и почасов размер на минималната работна заплата за страната.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България изпратиха днес съобщение до медиите, в което настояват за въвеждането на ясни, обективни критерии за определяне на минималното възнаграждение. От организацията припомнят също така, че още миналата година, заедно със синдикатите, са били изпратени пет варианта за такъв механизъм, в които влизат производителността на труда, нуждите на пенсионната система, темповете на нарастване на минималния осигурителен доход, икономическите дейности, професиите, регионите, исторически и прогнозни данни за минималния осигурителен доход и т.н.

Какво предлага работната група

Месечният размер на минималната работна заплата за страната се предвижда да се определя въз основа на размера на средната работна заплата за страната за последното тримесечие, за което са налични статистически данни, обявени от Националния статистически институт, размера на линията на бедност за страната, определен от Министерския съвет за съответния период, и индекса на потребителските цени за съответната година спрямо предходната, на база приетите от Министерския съвет основни допускания по бюджетната прогноза.

За минималната почасова ставка се предлага да се определя, като дванадесеткратният месечен размер на минималната работна заплата се раздели на броя на работните часове в годината – т.е. от годишната минимална заплата и работните часове на годишна база. Работните часове пък ще се изчисляват като произведение от броя на работните дни за съответната година, умножен по нормалната продължителност на работния ден в часове, заложена и в Кодекса на труда.

Предвижда се месечната минимална заплата да не е по-малка от 35% и по-голяма от 55% от средната работна заплата, както и да не е под нивото на линията на бедност.

Процедурата

Всяка година до 30 юни министърът на труда трябва да покани за разговор национално представените работодателски и синдикални организации  и и да им представи какви са намеренията за размера на минималната работна заплата през следващата година.

В проектопостановлението е заложено в срок до 15 октомври социалните партньори да се договарят за минималната заплата. Ако до 30 октомври няма постъпило предложение от страна на работодатели и синдикати, министърът на труда и социалната политика сам ще предлага каква да е минималната заплата за следващата календарна година. Това трябва да се случва до края на ноември, предвижда проектопостановлението.

По предложение на министъра на труда и социалната политика, след консултиране с национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, Министерският съвет може да актуализира размера на минималната работна заплата, но в рамките на заложените ограничения спрямо линията на бедност и средната заплата, предвиждат още текстовете.

Размерът на минималната заплата – политика без оценки на въздействието

От Асоциацията на индустриалния капитал в България посочват, че при определянето на минималната работна заплата надделяват предимно вътрешнополитически съображения, като оценка на въздействието на приетите стойности или не се прави, или направените анализи не се оповестяват в тяхната цялост.

Административното определяне на минималната работна заплата почива на порочната презумпция, че увеличавайки минималната работна заплата се постига общо увеличаване на доходите „по вертикалата“. Всъщност, това довежда главно до загуба на работни места сред най-нискоквалифицираните работници и до проблеми с доходите в „долната“ половина на квалифицираните работници и служители, посочва се в съобщението на организацията.

Организацията подчертава, че предложеният проект на процедура на практика описва досегашния ход на процедурата по определяне на минималната работна заплата.

От Асоциацията посочват, че България е втора в ЕС по ръст на минималното възнаграждение в периода 2000-2015 г. с увеличение от 467,1%. Изпреварва ни само Румъния с ръст от 786,67%, но в северната ни съседка съотношението между средната и минималната заплата е по-приемливо в сравнение с България. Само в София от 28 области това съотношение е под средното за ЕС. В 20 области е над 60% от средната заплата, а в четири области – над 70%.

Прави впечатление, че само бюджетни и монополни сектори са под средното съотношение за ЕС, с едно изключение – ИКТ. Във всички сектори, които оперират на свободните конкурентни пазари, съотношението е много по-неблагоприятно от средното за ЕС, допълват от организацията.

Нарастването на административно определяната минимална работна заплата изпреварва договаряните минимални работни заплати по отрасли и браншове, допълват още от организацията.

Двустранно договаряне

Асоциацията предлага минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез двустранно колективно договаряне между браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се извършва по икономически дейности, като по този начин то замени договарянето на минималните осигурителни доходи, допълват от организацията.

За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички двустранно договорени възнаграждения, посочват още от организацията. Министерският съвет би могъл да утвърждава и да обнародва постигнатите договорености по икономически дейности, вместо да ги определя.