Кризата в Гърция не е свършила с референдума и още не е ясно колко дълбока и продължителна ще бъде. Това каза пред телевизия Bulgaria On Air проф. Митко Димитров, председател на Института за икономически изследвания към БАН.
За резултатите от референдума, на който гръцкият народ отхвърли предложенията на кредиторите, той коментира, че в случая кредитополучателят има суверенитет. Това обаче не лишава кредиторите от възможности за реакция. Тя може да се прояви в ограничен достъп до кредити, по-тежки или пък обратното - по-леки условия, защото никой няма интерес от дълга и тежка криза в страна членка на ЕС.
„Гърция не беше единствената страна, изпаднала в дългова криза през 2007 – 2008 г. В България имаше също спад. Но в около една трета от страните членки имаше 15 – 20% разлика между бюджета и дефицита. Ирландия и балтийските страни имаха адекватно поведение, намалиха бързо този дефицит, дадоха сигнал на външните инвеститори и излязоха от кризата. При Гърция това не се получи“, коментира проф. Димитров.
Той отбеляза обаче, че в южната ни съседка ситуацията е по-сложна, защото продължително е била с дълг над 100% от БВП, който е достигнал в рамките на кризата 160%.
Проф. Димитров смята, че икономиите ще оздравят гръцката икономика, след което ще последва растеж. Гърците обаче не са готови да понесат големи тежести, допълни той.
Икономистът посочи, че не е толкова лесно една страна да излезе от еврозоната, но може да бъде принудена да го направи.
За евентуалните последствия у нас той каза, че са взети мерки за банките с гръцка собственост. Отрицателни ефекти сигурно ще има – например работещи там българи да се върнат. Но може да има и позитивни ефекти -
част от гръцкия бизнес да се пренасочи към България. И в двете посоки ще има влияние, каза икономистът. Той препоръча правителството да следи внимателно ситуацията и да се действа без паника.
Още по темата за гръцката криза четете тук!