Депозитната система за връщане на празни опаковки засега е неизгодна*

Въвеждането в България на депозитната система за връщане на опаковките засега не е рентабилно от гледна точка на разходите, но тя става популярна във все повече европейски страни и България не може да остане изолиран остров. Това коментира на форум за рециклирането Никола Дойчинов, международен консултант по въпросите на околната среда.

Той представи резултатите от анализ за евентуалното въвеждане на системата, при която на пластмасовите бутилки от бира и безалкохолни се слага надценка, а след това потребителите си връщат парите като предадат бутилките в автомати в хипермаркетите. Такава система работи например в Германия.

Анализът е поръчан през 2012 г. от екоминистерството. Експертът посочи, че, за да заработи системата подобно на германската, трябва да бъдат закупени машини за обратно връщане и да бъдат създадени центрове за преброяване. Бутилките трябва да бъдат със специални баркодове и мастила на етикетите за защита от злоупотреби, обясни експертът.

При проучването е допуснато, че системата трябва да обхване ПЕТ бутилките от води и безалкохолни, стъклени бутилки за еднократна употреба – например от вино и алуминиевите кенове. Изчисленията са направени за периода 2015-2025 г. по цени от 2012 г. Били са заложени прогнозни нива на събиране 85% в началото и 95% към края на периода, при депозит 20 ст. на опаковка.

Така прогнозата за размера на начислените депозити е 260 млн. лв. на година като от тях 226 млн. лв. ще са за ПЕТ опаковки. Според анализа първоначално се очертават инвестиции от около 210 млн. лв. за новата инфраструктура, като 70% трябва да бъдат направени преди системата да заработи.

Приходите се очертават около 18 млн. лв. на година. Непотърсените депозити ще са в порядъка на 23 млн. лв. Очакват се допълнителни ползи, например от намалени количества отпадъци за депониране – под 1 млн. лв., от намалени количества парникови газове – около 1,4 – 1,5 млн. лв. на година.

Според анализа разходите за събиране на отпадъците ще са значителни. За 1 т събрани отпадъци през 2020 г. нетните разходи ще са 403 лв./т или 2 – 3 ст. на опаковка. Дори като се вземат предвид непотърсените депозити, се оказва, че все още около 0,1 ст. на опаковка няма с какво да бъдат покрити.

„На практика при депозит под 20 ст. на бутилка системата не е в състояние да се финансира. Този недостиг би трябвало да се компенсира с допълнителни вноски за членство в системата или други източници“, обясни Дойчинов. Според него при тези разходи инвестициите в системата не биха били изгодни за частния бизнес. Дори ако се достигне събиране над 95%, също ще е необходимо допълнително финансиране. А колкото по-голям е размерът на депозита, толкова повече опити за измами ще има, отчита анализът.

Никола Дойчинов уточни, че оценката на разходите не включва допълнителните инвестиции в супермаркетите за монтиране на оборудването, за строителни работи и разширяване на площите. Не са отчетени разходите на производителите за въвеждане на нови етикети на опаковките.

„Оценката е, че системата ще има значителни недостатъци. Тя ще затрудни съществуващото разделно събиране, тъй като ще дублира и намали приходите на рециклиращите компании. Но в последните години депозитните системи се обсъждат във все повече европейски държави и България не може да седи като някакъв остров“, каза експертът. Затова според него отхвърлянето на възможността за депозитна система не означава, че всичко е свършено. Може много да се направи за развитието на съществуващите системи за разделно събиране на отпадъците от опаковки, препоръча той.

Експертът Хуан Рамон Мелендез от ЕКОЕМБЕС, Испания също представи изчисления за евентуалното въвеждане на системата там. Той посочи, че за един голям хипермаркет ще са необходими поне 10 машини, но въпреки това потребителите ще чакат 7 мин. на опашка в пиковите часове. Депозитната система по негови изчисления ще е осем пъти по-скъпа от разделното изхвърляне на боклука.

В Германия е въведена депозитна система с ограничен обхват, която не включва многократните опаковки. Надценката за кеновете е 25 цента, поясни Йоахим Куоден, изпълнителен директор на ЕКСПРА.

Той посочи, че системата трябва да гарантира, че кутията не може да бъде върната повече от един път или пък в друга европейска страна. Бутилките трябва да са заключени в магазините, защото в началото опаковките често се крадяха от задните дворове на магазините, обясни той.

Едно от лошите послания на депозитната система е, че хората трябва да пазят природата, защото им се плаща. Мотивацията трябва да е различна – човек трябва да пази по принцип, смята експертът. Той призна, че действително има по-малко изхвърлени бутилки и кенове. Но това се случвало, защото бедни хора събират опаковките след младежите.

Тодор Бургуджиев, Изпълнителен директор на ЕКОПАК България, заяви, че ако системата се въведе само за пластмасовите бутилки, рециклиращите компании ще губят около 9 млн. лв. годишно. Против въвеждането на системата се обяви и Жана Величкова, председател на УС на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.

„Въвеждането на депозитната система е необходимо не само от екологична, но и от икономическа и социална гледна точка“, коментира пред БТА Евгения Ташева от екосдружението "За Земята". По думите й на европейско ниво все повече се говори за кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите, и при неизбежното
нарастване на цените на енергията занапред ще се наложи бизнесът да се преориентира.

Депозитните системи са още един начин хората да участват, защото постигнатият от България процент от 25 на сто рециклиране се дължи на взаимоотношения между оползотворяващите организации и юридически лица, а не на цветните контейнери, каза още тя.

*Новината е допълнена в 15.21 ч.