Зеленият компонент в цената на тока е на стойност 18,35 лева за мегаватчас

От седмици цената на тока е водеща тема в обществото. Бизнесът се противопоставя срещу предложението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за увеличаване на таксата „Задължения към обществото” с мотивите, че все още има неизчерпани резерви.

Един от тях е по отношение на зелената енергия, смятат от бизнес организациите и призоваха да бъде изчакана проверката на АДФИ по отношение на ВЕИ-централите преди да бъде взето решението за цената на тока.

От Българската фотоволтаична асоциация обаче са категорични, че анализите трябва да бъдат правени на основата на достоверни данни, а не на популистки изказвания.

От асоциацията посочват, че разходът за енергия от възобновяеми източници, тоест „зеленият компонент” в таксата за задълженията към обществото всъщност е 15,92 лева или 18,35 лева, ако бъдат прибавени компенсациите за предишни периоди заради подтисната цена.

Общият размер на добавката за задължения към обществото в новото предложение на КЕВР е 40,21 лева за мегаватчас. От новия регулаторен период домакинствата и бизнеса ще плащат в еднакъв размер на таксата.

От БФА припомнят, че произведената от възобновяеми източници енергия вече се изкупуват по преференциална тарифа само до определената средногодишна продължителност на работа (напр. за фотоволтаичните централи – до 1250 МВч), енергията произведена над тези часове се изкупува по цена на обществения доставчик (119,87 лв/МВч). Практически, на годишна база, това са 80-100 млн. лева намаляване на разходите за възобновяеми източници.

До края на 2015 година допълнителни 226 млн. лева са планираните приходи в НЕК от търговията с въглеродни емисии, с които България разполага като безплатна квота, заради провежданата политика на ЕС за насърчаване на енергията от възобновяеми източници.

До края на ценовия период (30 юни 2016 година), приходите реално ще бъдат с около 40% повече, защото ще са постъпили и тези от продажбите за първите месеци на 2016 година. Според БФА през следващите години, респ. за следващите ценови периоди, постъпленията от продажбата на въглеродни емисии ще се увеличават и значително ще намаляват размера на компонентата „възобновяеми източници“.

Затова, механизмът предвиден в ЕС за намаляване разходите на тази компонента, значително ще облекчи цената „Задължение към обществото“, при условие, че България изпълнява своите ангажименти по политиките за борба с климатичните промени.

Към 2020 година очакваните приходи от продажбата на въглеродни емисии са в размер на повече от 250 млн. евро, с което напълно ще се покрива разликата между преференциалната тарифа и цена на електроенергията, произвеждана от ВЕИ на свободния пазар. Това е механизмът, допустим и препоръчан от ЕС, за дългосрочно превръщане на енергията от ВЕИ от бреме за цената на електроенергията в конкурентен участник на енергийния пазар.

Третият принос на производителите на възобновяеми източници за намаляване на тежестта в цената за регулирания пазар, са неотбелязаните в ценовото решение, но реално получавани от НЕК приходи от ВЕИ за балансиране на системата. Те възлизат на 50-80 млн. лева годишно и представляват 10-12% от приходите на производителите на „зелена енергия“, съответно постъпват в НЕК, без да се отчитат в ценовия модел.

Или, при провеждане на започналата реформа, в предстоящия ценови период НЕК ще получи приходи и спестени разходи за енергията от възобновяеми източници в размер на 406 млн. лева, изчисляват от асоциацията.

Това означава, че с провеждането на реформата с легитимни средства, се спестяват на обществото 406 млн. лв от разходите за „зелена енергия“. Именно тези спестени средства дават възможност на правителството за провеждане на активна икономическа политика за насърчаване конкурентноспособността на бизнеса чрез 85% отстъпка от компонентата „възобновяеми източници“.

„В света протича соларна революция, в България популизма и неграмотността превърна соларната енергия в мръсна дума”, посочват от сектора в становище по повод опасенията, че зелената енергия е една от причините за скъпия ток за бизнеса и домакинствата.

В следващите 20-25 години соларната енергия ще бъде основната енергия в световната икономика, смятат от БФА.
Докато воюва със „зелената енергия“, България води всички мрачни класации в Европейския съюз. България е лидер в Европейския съюз (ЕС) по ръст на емисиите въглероден диоксид през 2014 година, по данни на Евростат със 7,1% за една година.

Над 80 на сто от населението на България е засегнато от замърсяването на въздуха с фини прахови частици над допустимите норми, което е от два до три пъти повече в сравнение със средните нива за Европа - 22 - 42%, заради което ЕК съди България в Съда на Европейския съюз.