Правителството одобри създаването на единен антикорупционен орган

Национално бюро за предотвратяване на корупцията ще проверява имуществото и конфликта на интереси по високите етажи на властта. Това предвижда законопроект, приет днес от правителството, който предстои да бъде обсъден в парламента.

Бюрото обединява и доразвива функциите на сегашните Комисия за конфликт на интереси, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (т.нар. БОРКОР) и дирекцията на Сметната палата, която събира и проверява имуществените декларации. То трябва да заработи от 1 януари догодина.

Каква е сегашната ситуация и как тя ще се промени обясни вицепремиерът Меглена Кунева. „Не може 63% от проверките да са за така наречените „малки риби“, а това, което наистина притеснява хората – високият корупционен риск, публичната длъжност и достъпът до публичен ресурс, някакси да остава встрани от нашето внимание“, заяви тя.

Предлага се директорът на Бюрото да се определя от Министерския съвет и да се назначава с указ на президента. "Не търся консенсус, а сила и ефективност, по същия начин ДАНС не се избира от Народното събрание“, отговори Кунева на критиките за това как ще се избира ръководството на новата структура.

Всяка година органът ще представя доклад за дейността си пред Народното събрание. Служителите на бюрото ще преминават през входящи, годишни и внезапни проверки за почтеност.

С новия закон се разширява кръгът на лицата, длъжни да подават декларации. Сред тях вече ще са общинските съветници, главните архитекти на общините, началниците на митници, митнически бюра и митнически пунктове. Сред проверяваните ще бъдат и лицата, определени да администрират и управляват средства от Европейския съюз (ЕС), директорите на болници, финансирани от Здравната каса, ректорите на държавните университети. Ще се проверяват и членовете на управителните съвети на държавни предприятия по Закона за горите, както и лицата, упълномощени по реда на Закона за обществените поръчки да организират и провеждат процедурите по възлагане на обществени поръчки и сключват договори.

Създава се задължение за всички служители в администрацията и членовете на органите на управление или контрол на държавните и общинските търговски дружества и предприятия да подават декларации за имущество и интереси пред органа по избора или назначаването.

Лицата, заемащи публични длъжности, ще декларират своето имущество, това на съпрузите си и децата, ненавършили пълнолетие, както и на лицата, с които са във фактическо съпружеско съжителство. Разширява се и кръгът на обстоятелствата, които трябва да се декларират. Декларациите ще се подават при встъпване в длъжност, всяка година до 30 април, при напускане на длъжността и една година след напускане на длъжността.

Законопроектът предвижда две фази на проверка – една стандартна за всички, която ще сверява данните от декларациите с реалното имущество през засичане на регистрите на други държавни органи. Втората фаза ще стартира при откриване на несъответствие от 10 хил. лева между декларираното и реалното имущество.

Националното бюро ще може да започва и задълбочена проверка по сигнали или медийни публикации, съдържащи достатъчно данни и доказателства за необяснимо богатство и корупционно поведение. При подобни констатации Националното бюро трябва да сезира Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, а при установяване на данни за престъпление – прокуратурата.

Кунева коментира, че Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси има много ниска успеваемост и затова се налага нов закон. Тя обаче очаква от нея и останалите звена „някаква продукция“ в следващите месеци.

Трябва да сложим край на проверките, които не са дълбоки и които са проформа, настоя вицепремиерът.

По думите й предлаганият закон е широко подкрепен от европейските институции и от партньорите ни. Изработването му отнело 4 месеца и е бил гледан „казус по казус“.

Тя посочи, че след публикуването му към него има 350 бележки, като около две трети са отразени. Според авторите му проверките на Бюрото трябва да се концентрират по високите етажи на властта и не са били приети бележки, изразяващи противоположно мнение.

От земеделскот оминистерство пък дошло предложението да се включат в обсега на проверките лицата, които се занимават с производство и продажба на дървесина. „Критерият публична длъжност, достъп до публичен ресурс и рискови фактори е очертал обхвата на закона“, обясни тя.

Кунева призна, че няма да е никак лесно минаването на законопроекта текст по текст през парламента. По думите й досега са проведени разговори с партиите, които подкрепят кабинета, като тя е готова на разговори и с останалите.

„Законът има нужда още да бъде обясняван, има притеснения как ще се тълкува един или друг негов текст, дали не се навлиза прекалено много в личното пространство на хората, които засяга, смятам, че това е цената, за да си подредим държавата“, категорична е Меглена Кунева. Според нея разковничето е в баланса.

Още политически новини от България четете в Dnes.bg