Вдигането на пенсионната възраст свива разходите за пенсии с 0,5% от БВП към 2037 г.

В резултат на увеличението на осигурителните вноски за фонд "Пенсии" с 2 процентни пункта (с по един пункт за 2017 г. и 2018 г.) допълнителните приходи за фонда ще са 234,9 млн. лв. за 2017 г. и 481,4 млн. лв. за 2018 г. Допълнителните приходи за държавното обществено осигуряване (ДОО) през 2018 г. се оценяват на около 0,5% от БВП. Това се посочва в мотивите към законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), публикуван на сайта на Народното събрание.

За да не се увеличава общата данъчно-осигурителна тежест, се отменя предвиденото увеличение на осигурителната вноска за УПФ от 5 на 7 на сто от 1 януари 2017 година.

Залага се плавно увеличаване и постепенно изравняване на стандартната пенсионна възраст за жените и мъжете през 2037 г. на 65 години. Първоначално възрастта за пенсиониране на жените нараства с по два месеца всяка година до 2029 г., а от 2030 г. - с по три месеца до 2037 г. За мъжете възрастта също ще нараства с по два месеца годишно през следващите две години, а от 2018 година – с по един месец годишно до 2029 г. След изравняване на възрастта между двата пола ще се въведе автоматичен механизъм за повишаване на възрастта за пенсиониране спрямо продължителността на живота.

Осигурителният стаж за най-масовата трета категория труд също нараства – с по два месеца годишно до достигане през 2027 г. на 40 години за мъжете и 37 за жените.

Плавно ще се увеличава възрастта за пенсиониране на мъжете и жените при недостатъчен осигурителен стаж (при поне 15 години действителен осигурителен стаж) до достигане на 67 години през 2029 г., като през следващите две години нараства с по два месеца годишно, а от 2018 г. продължава да расте с по един месец годишно. Посочва се, че нарастването на пенсионната възраст към 2037 г. ще доведе до намаление на разходите за пенсии с около 0,5% от БВП.

Въвежда се възможност за отпускане на пенсия за стаж и възраст в намален размер за лица, на които не достигат 12 месеца възраст и имат изискуемия стаж, като пенсията им се намалява пожизнено с по 0,4 на сто за всеки месец недостигаща възраст. Очаква се мярката да увеличи броя на новоотпуснатите пенсии с около 11,4 хиляди пенсионери през 2016 г. Мярката ще струва на бюджета за 2016 г. 32 милиона лева, като в бъдеще разходите по това перо ще растат.

Предлага се от началото на 2016 година да се въведе възраст за пенсиониране на лицата от сектор „Отбрана и сигурност“ - 52 години и 10 месеца, като ще се повишава с по два месеца годишно до достигане на 55-годишна възраст за военнослужещите и държавните служители в МВР. Парашутисти и водолази ще се пенсионират на 45-годишна възраст. Въвежда се и пенсионна възраст за балерини, балетисти и танцьори в културни организации.

За да се пенсионират рано с пенсия от ДОО, лицата от първа категория трябва да са работили не по-малко от 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при втора категория. Запазва се възможността за ранно пенсиониране на миньорите.

Премахва се възможността за зачитане на осигурителен стаж 4 години за 5 години при осигуряване на повече от едно основание.

Като мярка за повишаване на пенсиите се предлага от 1 януари 2019 година индивидуалният коефициент при изчисляване на пенсията да се определя като средноаритметично на месечните индивидуални коефициенти. Така по-точно и равномерно се отчита приносът на лицето в системата, посочва се в мотивите. Отпада и правилото за „трите най-добри години“ - възможността да се избират трите години с най-високи осигуровки.

От 1 януари 2017 година започва поетапно увеличаване на тежестта на една година стаж при изчисляване на пенсиите. Това ще важи за всички пенсии – с размер минимум размера на швейцарското правило до достигане на 1,5 на сто. Така ще се преизчисляват и вече отпуснатите пенсии, вместо те да бъдат осъвременявани допълнително.

Предлага се таванът на пенсиите да отпадне от 1 януари 2019 година, както гласи разпоредбата и в момента. Ще се повишава максималният размер на пенсиите, отпуснати до края на 2018 г. до достигане на 40 на сто от максималния осигурителен доход.

Според прогнозите в дългосрочен план пенсионната система ще остане на дефицит през целия период от 2015 г. до 2037 г., който в началото на периода е около 2,4% от БВП. В резултат на прилагането на пакета от мерки за усъвършенстване на системата след 2015 г. може да се очаква съществено подобряване на баланса на ДОО, което ще продължи до 2023 г., когато дефицитът ще достигне най-ниските си стойности – около 0,9 на сто от БВП, посочва се в мотивите. След това дефицитът на ДОО ще започне отново да нараства и в края на периода ще достигне около 1,2 на сто от БВП.

Законопроектът предвижда и промени по отношение на втория стълб на пенсионното осигуряване - възможност за свободен избор на лицата, родени след 31 декември 1959 година, да се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (УПФ) или само за пожизнена пенсия в държавното обществено осигуряване (ДОО). Предвижда се изборът да е многократен, но да се прави не по-късно от пет години преди навършване на възрастта за пенсиониране.

За лицата, които сега започват да се осигуряват, се предвижда вместо увеличената осигурителна вноска да постъпва във фонд „Пенсии“ на НОИ, тя да постъпва в избран универсален пенсионен фонд. В случай, че лицето не избере такъв в срок от три месеца, се извършва служебно разпределение в УПФ. Натрупаните средства по индивидуалните партиди на лицата, избрали осигуряване само във фондовете на ДОО, ще се прехвърлят в Сребърния фонд.

Изчисленията в мотивите показват, че при постигане на 5,6% доходност от УПФ размерът на новоотпуснатата пенсия на лице, което се осигурява само в първи стълб, ще надвишава тази, постигната в първи и втори стълб до 2019 г. включително. За тези, които ще се пенсионират след това, осигуряването в двата стълба ще е свързано с по-висок размер на пенсията. При допускане за по-ниска доходност на УПФ от 3,6% размерът на пенсията, постигната в първи стълб, ще надвишава тази, постигната в първи и втори стълб през целия период от 2025-2042 година.

За периодите, в които лицата са се осигурявали в УПФ, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за УПФ и за фонд Пенсии за трета категория, родени преди 1960 г. Изрично се разпорежда, че за осигурените, които са избрали да променят осигуряването си от УПФ във фонд „Пенсии“ индивидуалният им коефициент няма да се намалява, тъй като постъпващата осигурителна вноска във фонд „Пенсии“ е в пълен размер – 17,8% през 2016 г.

Предлага се принципът на свободен избор да се въведе и за ранно пенсиониращите се категорийни работници, като изборът да бъде еднократен.

Темата за пенсионната реформа и УПФ може да следите тук