Премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че управляващите не са готови да преосмислят предложенията си за увеличаване на възрастта за пенсиониране.
Борисов дойде на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество и пред социалните партньори защити действията на социалния министър Ивайло Калфин.
"Години наред се говори за пенсионна реформа, но безспорен факт е, че всяка година 1,8 млрд. лева държавата дава, за да се изплащат пенсии", подчерта Борисов.
По думите му пенсионната реформа не се прави от днес за утре, а ще дава отражение години напред. "Безспорно така, както е в момента, не е правилно", подчерта премиерът.
"Има теми, по които сме склонни да коментираме, по други не – една от тях е възрастта за пенсиониране", каза още той и се аргументира с демографския срив в страната.
Борисов заяви, че правителството изсипва огромни пари в здравеопазването и изрази надежда, че след реформата там ще се увеличи продължителността на живота и съответно – възможностите на българите да работят повече.
Борисов похвали Калфин, че е положил усилия да намери "най-мекия вариант" за увеличаване на възрастта за пенсиониране. Премиерът обяви и че се надява на "разбиране и отстъпчивост" от страна на работодатели и синдикати.
Предложението на социалното министерство е за плавно увеличаване и постепенно изравняване на стандартната пенсионна възраст на жените и мъжете през 2037 г. на 65-годишна възраст и след това въвеждане на автоматичен механизъм спрямо промените в продължителността на живота.
За силовите ведомства от социалното министерство предлагат въвеждане на възраст за пенсиониране - 52 г. и 10 м. от 1 януари 2016 г. и плавно увеличаване с по два месеца годишно до достигане до възраст 55 г.
В момента няма изискване за възраст. Военните и полицаите се пенсионират при 27 г. стаж, от които 18 в системата.
Социалният министър Ивайло Калфин подчерта, че запазването на сегашната пенсионна система увеличава парите от бюджета за изплащане на пенсии и ограничава възможността за растеж на доходите.
"Всеки трябва да отстъпи по малко, няма как", обобщи Калфин, след като представи предложенията.
Синдикатите обаче са против увеличаването на пенсионната възраст. Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че трябва да има възраст, "каквато се полага“ и не може полицаят и работещият на бюро в МВР да се пенсионират на една и съща възраст. По думите му всички тегоби ще понесат работещите, а фискалният ефект в НОИ през 2037 година няма да е голям - половин процент от БВП.
Пламен Димитров определи като недопустимо изравняването на възрастта за жените и мъжете, особено в първа категория труд.
Работодателите не са против увеличаването на възрастта за пенсиониране, дори се обявиха за по-бърз темп. Очаквано бизнесът не подкрепи ръста на осигурителните вноски. „Мит е, че те са ниски. Данък труд ще стане 57%, което е пречка за изсветляване на икономиката“, коментира Васил Велев от АИКБ.
Божидар Данев от БСК пък подчерта, че плавният ръст на пенсионната възраст и на осигурителния стаж не отговарят на демографската картина в страната. По думите му важна е средната продължителност на получаване на пенсията, по който показател България била на челните места в Европа.
преди 9 години Увеличаването на пенсионната възраст, без да се отчита продължителността на живот, не само няма качеството да бъде реформа, но може да има изцяло отрицателен ефект, който да се изразява в допълнителен масов отлив, от заплащането на социалноосигурителни вноски. По същество увеличаването на пенсионната възраст означава и представлява единствено юридическо събитие/факт ,което позволява на правителството на законно основание да не плати; не представлява реформа.Нещо повече, европейското законодателство задължава т.нар. нормотворци в НС да иЗвършват икономически анализ на ефектите от своята законодателна инициатива, но в България всичко функционира на полицейския принцип- грешка - опит. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 9 години Пенсионната възраст следва да зависи от множество фактори, не само от размера на осигуровките, на пенсиите и продължителността на мизерния ни живот. Основни фактори следва да бъдат и такива неща като: продължителност на работната седмица ( у нас е 40 часса и е една от най-големите в ЕС), размер на годишния платен отпуск ( у нас е 20 раб. дни и е от най-кратките в ЕС), качество на живот и жизнен стандардт в страната (ако живееш по-добре може да работиш повече до пенсия) и т.н.Защо тези неща не се коментират все едно не са от значение? отговор Сигнализирай за неуместен коментар