Трябва ли държавата да координира финансовото ограмотяване?

Трябва ли държавата да координира финансовото ограмотяване на обществото или това е работа на частния сектор – това коментираха експерти във втория панел от конференцията „Финансово образование за устойчива икономика“, организирана от Bulgaria On Air, Investor.bg и Bloomberg Television.

Според проучване, осъществено от Provident Financial Bulgaria и GFK за финансовата грамотност на българите, едва 25% от анкетираните се смятат за финансово грамотни, а близо половината запитани биха искали да знаят повече как да инвестират парите си. Около 66% от запитаните предпочитат фиксиран лихвен процент, но малко могат да обяснят какво е това.

Резултатите показват положителна тенденция – повечето българи биха искали да повишат финансовата си грамотност, съобщи Атила Хорват, изпълнителен директор на Provident Financial Bulgaria. Той заяви, че е необходимо да бъде приета национална стратегия за финансовото образование.

Снежанка Колева, експерт от Министерството на финансите, коментира, че финансовото обучение трябва да бъде застъпено не само в средните училища, но и във висшите. В същото време трябва да бъдат таргетирани и социални групи, които са извън системата на средното и висшето образование. Нужно е ограмотяването да достигне безработни, свръхзадлъжнели, както и хора с ниски доходи, където проблемът за финансово образование е много съществен.

Във видео интервю проф. Пламен Илиев, ректор на ВСУ „Черноризец Храбър“, заяви, че семейството на първо място трябва да оформи основата за финансова грамотност на децата. Проф. Илиев допълни, че висшето образование в България не е приоритет за държавата и местната власт, а това трябва да се промени. „Разбирането, че висшите училища предлагат твърде много икономисти, не е в полза на обществото“, допълни той.

От най-ранна възраст децата трябва да се включват в обсъждането на семейния бюджет, за да научат цената на парите и какво е финансова отговорност, смята проф. Анна Недялкова, президент на ВСУ. Тя допълни, че хората, които обучават младежите на финансова грамотност, трябва да са производителите на съответния финансов продукт. В същото време учениците трябва да се научат на разумно потребление.

„Ако училището иска да даде равен шанс на всички, финансовото образование трябва да е задължително“, заяви Даниела Бобева, бивш вицепремиер. Тя допълни, че в 7 европейски държави това вече е станало.

„Около 30% от българското население не ползва абсолютно никакви финансови услуги, точно заради липсата на образование. Най-популярните финансови услуги са дебитна карта и застраховка „Гражданска отговорност“, даде пример тя.

По въпроса как да се реализира моделът за финансово ограмотяване, Бобева каза, че в Европа са създадени алианси за тази цел. Тъй като по темата са правили изследвания Световната банка, Американската агенция за развитие и GFK,   Бобева коментира, че държавата не е давала пари за изследване, а такива проучвания трябва да предхождат правенето на политики.

Проф. Стив Ханке заяви, че развитието на пенсионното осигуряване в различни страни доказва предимствата на частния сектор. Той посочи, че тежестта на държавните фондове намалява, докато частните пенсионни схеми стават все по-значими.

Той даде пример с Чили, където силен превес имат частните фондове, което пък сериозно е мотивирало населението да се ограмоти финансово. Европейците по думите му изостават в това отношение, като разчитат на силната регулация в  социалните държани.

Търсенето на знания ще нараства, отбеляза икономистът и коментира, че  е скептично настроен към въвеждането на задължителното обучение по финансова грамотност. „Не съм поддръжник на монопола, а на конкуренцията“, заяви той.

Изпълнителният директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян припомни, че една от причините финансовото образование в България да изостава е, че то на практика отсъстваше в десетилетията преди демократичните промени.

Банкерът посочи друг проблем – големия брой хора между 20 и 40 г., които са функционално неграмотни. За тях трябва да се създават работни места, които не са висококвалифицирани. Там финансовото образование не е толкова важно, отколкото общата грамотност, от която се нуждаят, изтъкна той.

Любомир Божилов от Университета на Калифорния в Санта Барбара смята, че проблемът у нас не са толкова слабите познания за финансовите инструменти, колкото консервативната нагласа на хората, които не са особено склонни да поемат рискове. Той допълни, че много млади професионалисти навлизат на пазара, неподготвени за лидери и мениджъри поради липсата на умения например за бюджетиране, които са важни, ако имаш бизнес.

Проф. Джордж Вредевелд, преподавател в Университета в Синсинати, допълни, че при повишаването на финансовата грамотност е необходимо да се включат частният сектор и неправителствените организации.

Според Снежанка Колева ограмотяването може да се координира от Министерството на финансите, но ролята на частния сектор е огромна, включително регулаторите и браншовите организации.

„За да постигнем финансова грамотност, е небходим холистичен подход, да се включат и поколенията извън системата на образованието, които също ползват финансови услуги. За да има дълготраен ефект, са необходими координирани действия на всички заинтересовани страни, включително и от страна на МФ“, смята тя. 

„В България трябва да научите, че публично-частните партньорства свършват с корупция. Забравете за ПЧП, освен ако не искате повече корупция“, предупреди Стив Ханке. Според него за финансово ограмотяване е по-ефективно да се ползват клипове в youtube, отколкото да се ангажира едно министерство.