Категоризацията на хотелите: Възможна ли е саморегулация на бранша?

С двугодишно забавяне в края на миналата седмица новото Министерство на туризма най-накрая представи наредбата за категоризация на местата за настаняване и заведенията за хранене. В голяма степен обаче наредбата следва досегашния ред на процеса по категоризиране на хотелите и заведенията.

Единствената новост – обхванати са и новите видове места за настаняване, които се появиха през последните години и набират все по-голяма популярност на туристическия пазар.

Очертава се сериозен дебат по така подготвената регулация на бранша. Ведомството ще трябва да обясни защо не е възприело европейската практика с точкова система, по която да се оценяват местата за ресторантите и заведенията, а запазва практиката за оценка със звезди.

Бизнесът също така продължава да настоява за въвеждането на принципа на саморегулацията и браншът сам да се занимава с категоризацията, а държавата да изпълнява по-скоро контролни функции.

Като цяло усещането е, че и тази наредба ще подхранва бюрокрацията в сектора на туризма, още повече, че все още не се дава по-голяма тежест на оценката на клиентите за местата за настаняване и заведенията за хранене.

Саморегулация – а възможно ли е да се случи у нас?

Директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов предлага да се създаде със закон национална асоциация на хотелиерите и след това да се свика национален конгрес, на който браншът да си избере представителство. Една от задачите на това представителство би била и категоризацията на обектите.

„Държавата се ангажира с несвойствена за нея дейност – национален франчайзинг на хотелите в България. Всякакъв ангажимент на държавата с качеството на местата за настаняване и местата за хранене е доста остарял метод, който е далеч от европейските и световни практики в хотелиерството и ресторантьорството“, коментира Драганов пред Investor.bg.

Той подчертава, че в почти целия свят държавата е отпаднала от процеса по категоризация, а Световната организация по туризма още през 1999 г. се е отказала от категоризацията като средство за световна подредба на хотелите. „Водещото е доброто име, търговската марка на хотела. Интернет дава възможност чрез различни форми гостите на който и да е хотел да се информират за неговото състояние. Това трябва да бъде пътят, а не чиновничеството“, заключи той.

Според Веселин Налбантов от Съюза на собствениците в „Слънчев бряг“ принципът на саморегулацията би проработил в България. Той посочи, че имаме „най-хубавата материална база в Европа, независимо от критиките“, както и че инвеститорите постоянно реновират хотелите си и продължават да влагат в тях.

Периодична прекатегоризация

Браншът не е съгласен и с предложението за подновяване на категоризацията на всеки пет години. Налбантов посочи, че непрекъснатото прекатегоризиране не е необходимо.

Достатъчно според него е да се сформира специална комисия към Министерството на туризма, която да проверява периодично дали дадено място за настаняване или заведение, получило определена категория, отговаря на съответните изисквания и дали ги спазва.

Според него наредбата е изпаднала в детайли, които изобщо не би трябвало да имат отношение към процеса на категоризация и много неща би трябвало да отпаднат.

Открит остава и въпросът за таксите, които ще се плащат, ако прекатегоризацията се запази. Председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска организация  Благой Рагин коментира, че бизнесът още не е наясно дали ще трябва да плаща същите такси като за първоначална категоризация при повторната категоризация на обектите.

Точкова система

В новата наредба е запазена досегашната система за оценка на местата за настаняване и заведенията за хранене с от една до пет звезди. Браншът обаче в един момент усилено дискутираше въвеждането на точкова система по примера на държави като Австрия, Германия, Швейцария, Швеция и други, вместо звездите.

Благой Рагин обясни, че точковата система по-добре отразява постиженията на хотелите от една и съща категория в едни области и пропуските в други, които могат да се обяснят с местоположението, функциите и т.н. Така обекти, които са постигнали повече, що се отнася до една група изисквания към тях за сметка на други изисквания, биха били подобаващо оценени.

Що се отнася до отпадането на категориите за самостоятелните заведения – тема, която също вълнуваше бранша допреди няколко месеца, според Рагин основните опасения са свързани с разширяването на „сивата“ икономика. Според него най-точно категориите на заведенията биха се определили от самите клиенти.

Рагин обаче не е съгласен с възможността, която се дава в наредбата, в хотели от висока категория да има заведения (ресторанти, механи, лоби барове и т.н.) от по-ниска категория.