Бързоразвиващият се ИТ бизнес у нас може да бъде един от първите, който ще пробие и ще се възползва от Плана Юнкер, очаква вицепремиерът Меглена Кунева. Пред журналисти, след края на бизнес закуска с представители на големи компании у нас, тя допълни, че Планът може да бъде разгледан като гаранционен фонд, който ще помага на проектите на бизнеса, които трудно ще получат финансиране от пазара.
По време на дискусията председателят на Българската агенция за инвестициите Стамен Янев обърна внимание, че по Плана няма да бъдат финансирани проекти, целящи бърза печалба и не целящи устойчиво развитие на икономиката. Зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева пък отбеляза трудностите пред България - липсата на традиции в публично-частните партньорства и на опит в областта на иновациите.
На този етап няма яснота как ще се оценяват проектите за този План, бяха категорични управляващите. Кунева посочи, че очакванията са до юли вече да има необходимото законодателство, но допълни, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) вече е представила няколко пилотни проекта, които са били внесени директно в банката. Става въпрос за изграждането на 14 медицински центъра в Ирландия, базирани на частната инициатива, летище в Хърватия и други.
Вицепремиерът каза още, че добре работещ Закон за обществените поръчки е важна крачка за подготовката на бизнеса за кандидатстване по Плана и подчерта усилията да заработят текстовете в Закона за публично-частните партньорства. "Не може администрацията да стои отстрани и да гледа", посочи тя и допълни, че промените в нормативната рамка трябва да стават след обсъждане с бизнеса.
Компаниите могат да получат помощ от държавата - чрез интернет платформи или директни центрове, които да дават насоки как да кандидатстват за финансиране по Плана или дори да има български гаранционен фонд в помощ на проектите. "Много голямо е значението тук на Българската банка за развитие, определящо е", допълни вицепремиерът.
Влизането на България в Шенген ще има благоприятно въздействие върху бизнеса и репутацията на България, допълни още вицепремиерът. Критериите за членство обаче вече са завишени заради борбата с тероризма. На тази база България няма аргументи да се съгласява с отлагане на членството, защото това не е добре за страната и за Европа, категорична беше Кунева.
„Влизането в Шенгенското пространство ще постави много по-високи изисквания за управление на сигурността и ще постави много по-голям натиск за реформиране на съдебната система“, смята тя.
Кунева не даде отговор кога можем да очакваме влизане в Шенген, посочвайки че до края на годината има два съвета на външните министри, на които може да стане ясно това - през юни и през септември. "Става все по-близо", допълни тя.
От нейните думи стана ясно, че срещите в държавите от ЕС дават резултати и Франция вече е на наша страна.
"Не се е правило досега, но мисля, че за нас е добре", каза Кунева в отговор на въпрос на Investor. bg дали подкрепяме идеята България да се присъедини поетапно в Шенген - първо въздушни и морски граници, а след това и сухопътните.