Реформа в съдебната система, прозрачно управление и финансова стабилност. Това според заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК) Юрки Катайнен са предварителните условия за повече частни инвестиции в България, по-бърз и устойчив икономически растеж и по-честно и прозрачно общество.
„Не съм анализирал негативните страни на правителството, но сме много доволни, че правителството изглежда приема сериозно задачата да изкорени корупцията. Освен това реформата в съдебната система е на преден план в програмата“, каза той.
„Това е важен проблем, защото можете да се поставите на мястото на инвеститор, който иска да вложи 100 млн. евро, например, но който иска да се убеди, че предприемаческата и бизнес среда е честна, прозрачна и сигурна. Тук е мястото на съдебната система“, коментира Катайнен пред журналисти, след като представи визията и целите на Инвестиционния план за Европа.
По негови думи Брюксел насърчава правителството да извърши реформа в съдебната система, което е предварително условие за по-добър икономически растеж и по-честно и прозрачно общество. Доверието в банковата система също е сред тези условия.
„Българският финансов пазар трябва да бъде стабилизиран. Нужно е добро управление, също толкова, колкото е важна финансовата стабилност. Това, което се случва в други части на Европа през последните няколко години, е, че ако има някакво съмнение относно състоянието на банките, то икономиката не функционира“, заяви Катайнен.
„Ето защо е важно да има външна оценка на счетоводните баланси на българските банки с цел създаването на прозрачност и сигурност, но и за да сме наясно какво е състоянието на определена банка. Това е още едно предварително условие за наличието на още частни инвестиции“, добави заместник-председателят на ЕК.
„Ако има съмнения за състоянието на банките, то това е отровно за растежа. Единственият лек е да се отворят счетоводните баланси. Всеки трябва да види ясно какво е състоянието на всяка една банка“, категоричен беше Катайнен. „Пълната прозрачност е още едно предварително условие за подобряване на условията за правене на бизнес.“
Той се спря и на секторите, които са с най-голям потенциал за привличане на инвестиции.
„В България са налице редица възможности за инвестиции. Българската икономика е догонваща, което означава, че има доста области, в които можете да подобрите своя бизнес. Има нужда от инфраструктурни проекти, от бизнес, ориентиран към потребителите. Ето защо България е типичната страна, в която, ако условията са добри, можем да видим доста частни инвестиции и нови работни места“, каза Катайнен в тази връзка.
По негови думи потребителският сегмент, енергийният сектор, дигиталните услуги също са сред областите с най-голям потенциал за развитие в България.
Запитан от журналисти какво ще се случи с българските проекти, кандидатстващи за финансиране по Плана Юнкер и голяма част от които са изцяло публични, Катайнен отговори, че те могат да потърсят финансиране от структурните фондове на ЕС или да бъдат формулирани като публични-частни партньорства.
Въпросът изникна, след като по време на представянето на Инвестиционния план за Европа, стана ясно, че ще се толерират частни проекти и публични-частни партньорства, които са по-рискови.
„Новите финансови инструменти са за частни инвеститори. Парите, които се дават, няма да са под формата на грантове, а като кредити. Това означава, че ако има загуби, фондът ще пострада“, коментира Катайнен и подчерта, че няма лимит за финансирането, което България ще получи, но стига да има достатъчно добри проекти.
„Финансирането чрез капиталовите пазари изглежда е проблем навсякъде в Европа. Срещнах се с предприемачи от Франция и Германия, които казаха, че могат да поискат заеми от банките, но не могат да ги получат, защото капиталовата им база е твърде ниска. Те не се обръщат и към капиталовите пазари в Европа, дори да са добре функциониращи. Това е един пазарен провал, който искаме да адресираме. Сигурен съм, че българските МСП и старт-ъпи ще се се възползват от това“, коментира Катайнен едно от предизвикателствата пред Плана Юнкер.
Той добави, че в средносрочен и дългосрочен план образованието е много важно.
„Нуждаем се от силно компетентна работна сила, за да увеличим производителността, защото колкото по-малък е делът на застаряващото население, толкова по-малко са икономическите проблеми“, заяви заместник-председателят на ЕК. „Трябва да гарантираме, че, първо, всеки гражданин може да си намери работа и второ, че е колкото се може по-компетентен.“
преди 9 години За десетилетие България е загубила около 50 млрд. лв. от неизгодни договори за концесии на злато, сребро, мед и други ценни и редки метали, пише "168 часа". Смешно ниските такси, които държавата събира от концесионерите, са по-малко от един процент от печалбите, които изкарват фирмите, разполагащи със стратегическите залежи на подземни богатства у нас, възмущават се учени. Въпреки че в конституцията е записаноПрочети цялата статия тук: http://***.cross.bg/zlato-metali-taksi-1461328.html#ixzz3XUP0gxMT отговор Сигнализирай за неуместен коментар