ТПТИ свива агросектора в Европа с 0,5%, в САЩ се очаква 0,4% ръст

Ако бъде подписано Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), агросекторът на Европа ще се свие с 0,5%, докато американското земеделие ще отбележи ръст от 0,4%, стана ясно от презентация на евродепутата Момчил Неков по време на дискусия за ТПТИ в София.

Някои анализатори очакват загуба на 700 хил. работни места в Европа, като в същото време ЕС ще получи достъп до пазар с население 300 млн. души, каза още Неков.

За България има риск, защото много американски сектори са по-конкурентоспособни спрямо европейските, а ние не сме достигнали развитието на земеделието в Западна Европа, заяви евродепутатът. По думите му другият риск за ЕС е високите стандарти за храните да бъдат занижени.

Евродепутатът заяви, че споразумението е много важно и за ЕС, и за САЩ, а засега е малко вероятно преговорите да приключат през 2015 г. Дотук е имало осем рунда по преговорите, от които първите шест са били опознавателни.

„Европейският парламент е пряко избран, ние сме вашият глас пред преговарящия орган и имаме право да държим сметка за преговорите“, каза депутатът, но все пак разясни, че поне засега голяма част от документите остават засекретени.

За да се запознае с тях, той е подписал декларация за конфиденциалност от 14 страници и едва след това е бил допуснат без телефон до специална стая в Европарламента, където се съхраняват папките. До него е стоял човек, за да го наблюдава, докато чете. Досега само 80 евродепутати са чели документите.

Момчил Неков представи данни, според които земеделието заема 5% от двустранната търговия и е с обем 24 млрд. евро. 16% от аграрния износ на ЕС е насочен към САЩ, а оттам идват 8% от земеделския внос на Европейския съюз, като тенденцията е последният да намалява.

И ЕС, и САЩ прилагат защитни механизми като мита, като тарифите на САЩ за земеделски продукти са средно 6,6%, а на митата на ЕС за агропродуктите са средно 12%. Това показва, че американският пазар е по-конкурентоспособен от европейския.

Какви са потенциалните ползи за земеделието според Еврокомисията?

Очаква се ръст при износа на червено месо с 404%, на бяло месо - с 290%, на млечни продукти - с 240%, на зърнени култури - със 170%, на плодове и зеленчуци – с 90%. Очаква се обемът на земеделския износ за САЩ да достигне 13 млрд. долара, а за ЕС - 27 млрд. долара.

Неков посочи още, че някои европейци се притесняват дали на пазара в ЕС няма да навлязат ГМО продукти, обработени с хормони храни и пилешко, дезинфекцирано с препарати на базата на хлора.

Светла Бъчварова, депутат от парламентарната комисия по земеделие, посочи, че информацията по ТПТИ е твърде оскъдна, особено за сектор земеделие.

В ТПТИ основната тема е конкуренцията, а в Общата селскостопанска политика (ОСП) приоритетите са други – говорим за подкрепа на малките и средни стопанства, подкрепа на доходите на заетите в сектора, екология, билогично производство, изтъкна тя.

Депутатът припомни, че от тази година земеделците трябва да се справят със зелените изисквания и евентуално да се помисли за райониране на страната в това отношение, както и с отпадането на млечните квоти. С ТПТИ сектор млечно говедовъдство ще бъде поставен пред изключително голям риск, смята тя.

Доц. Диляна Митова от Института по аграрна икономика изтъкна, че България би имала икономически ползи от споразумението, ако се запази правото на българския потребител да е защитен чрез прилагането на високи стандарти към безопасността на храните и здравето на човека. Когато свободната търговия процъфтява, обществото също се развива добре, но засилената конкуренция може да създаде рискове за определени бизнеси и компании, каза експертът.

Тя припомни, че имаме уедрени стопанства на зърнопроизводителите, но подчерта и ниската производителност – сега сме с по-ниски добиви на мляко и зърно в сравнение със средните стойности за ЕС.

Според нея най-конкурентните ни стоки на американския пазар ще са тютюн, сирена, билки, етерични масла и вино, а премахването на митата би улеснило износа. Големите страни производителки на месо ще бъдат силно засегнати и може да изнесат част от производството си у нас, твърди анализаторът.

Тя смята, че ако споразумението не бъде сключено, това ще е пропусната историческа възможност за развитие както за ЕС, така и за САЩ.

„Не съм видяла нещо, което да е поискала Америка и да не се е случило“, коментира д-р Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Тя посочи, че българските преработватели не са запознати с преговорите.

След като в САЩ се използват хормони и ГМО фуражи при производството на месо, което сега е абсолютно забранено в Европа, може да се наложи ние да хармонизираме законодателството си с по-силния пазар. Може да започне внос на пилешко, обработено с дезинфектанти, опасява се тя.

Чамова посочи, че Европа е загубила позициите си при производството на говеждо и телешко месо, от 15 години вносът се увеличава заради кризата с болестта „луда крава“ и изключително тежките административни правила и такси върху всички производители.

Според нея, ако има полза за българските производители от споразумението, това ще е улесненият износ на защитени месни продукти: Горнооряховски суджук, Филе Елена, Луканка Панагюрска и Роле Трапезица.

„ЕК е изчислила, че споразумението би донесло 46 млрд. евро допълнително доходи за икономиката на ЕС. Накрая става дума винаги за пари. Лично моето мнение е, че това споразумение би било погубно за българските потребители. Ще трябва да се хранят с хормони, а животните – с ГМО. Тъй като сме бедни, ще купуваме от най-евтините меса и продукти“, каза Чамова.

Участниците в дискусията коментираха още, че в Европа първо се доказва безопасността на даден продукт, а в САЩ след въвеждането на определена технология се доказват нанесени вреди.

„Ще направим така, че САЩ да се съобразява с европейските стандарти и много американски организации искат това да се случи“, декларира Момчил Неков. Той разясни, че ако има прекалено много трудности пред определен сектор, той може да отпадне от ТПТИ.