Взимаме най-доброто от румънския опит в спешната помощ

Организацията на работа на спешно приемно отделение - оборудване, триаж (категоризация на случаите и степента на спешност - бел. ред.), както и начинът, по който са организирали транспорта на пациентите, оборудване на достатъчно на брой линейки, включване на парамедици в системата. Това са нещата, които можем да заимстваме от опита на Румъния в спешната помощ. Това каза в интервю за БТА заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, който придружи министъра на здравеопазването Петър Москов в северната ни съседка, където се запознаха с местната система за оказване на спешна медицинска помощ.

Трябва да се прави и триаж на повикванията, за да може приемащите повикванията да насочват правилно линейките. В Румъния екипите са разделени на А, В и С. Тежкооборудвани екипи отиват на тежки инциденти с електрошокова апаратура. Първото ниво на парамедиците може да прави електрошок, обясни Шарков.

Целта ни е от средата на годината да започне подготовка за проектиране на спешните приемни отделения, на шоковите зали и други ремонтни дейности. Всички директори на центрове за спешна медицинска помощ имат задача да започнат с проектирането и да влязат във фаза на обществена поръчка под условие. Трябва да ремонтираме спешните отделения, така че да може в тях спокойно да се работи и да има удобства и за пациентите. Трябва да се оборудват и шоковите зали, за да може в тях да се оказват всички животоспасяващи процедури, посочи заместник-министърът.

По думите му в средата на годината ще започне да се въвежда и медицинският триаж. В Румъния триажът е разделен на няколко кода, като червеният показва нужда от много спешно оказване на медицинска помощ. Имат и черен код, който означава, че пациентът се нуждае от изследване със скенер. В зависимост от кода се знае колко време пациентът може да чака. Пациентите с бял код може да изчакват до 2 часа да получат медицинска помощ. Състоянието на децата обикновено е с червен код. Коридорите на болниците в Румъния са разчертани в различни цветове, съответстващи на кодовете и всеки знае кой цвят къде води. Червената линия води пациентите в шокова зала.

Осигуряването на работещи в спешната помощ у нас зависи и от наличието на парамедици.

Към средата на годината ще получим финансирането от 85 млн. евро европейски средства за развитие на спешната помощ. Тези средства са достатъчни поне за началото на реформата в бързата помощ, не се изключва и финансиране от бюджета на Министерството на здравеопазването.

Шарков обясни още, че в Румъния има две паралелни системи за оказване на спешна помощ. Едната от тях е уредена по начин, по който работи и българската система, но в тази система се работи с бели линейки. Другата система е за оказване на спешна помощ, в която основна роля изпълняват пожарникарите. В нея екипите ползват червени линейки. Тя е съставена основно от пожарникари, към които работят и медицински лица.

Разликата е, че червените линейки отиват само на спешни случаи - катастрофи, бедствия, наводнения, пожари. Работещите в нея са обучени да правят основни неща за запазването на човешкия живот до постъпването на пациентите в болница. Румънците са установили, че имат повече стационирани пожарни команди, отколкото стационирани спешни центрове и затова са приспособили системата на пожарните команди към системата на спешната помощ. Белите линейки се ползват за по-леки случаи, за домашни посещения и транспорт между лечебни заведения.

Повикванията там също стават на един телефонен номер. Те също имат диспечери, които правят триаж на обаждането. При самото обаждане диспечерите определят спешността на случая. Диспечерите са обучени пожарникари или медицински лица, които са подготвяни 6 месеца. В Букурещ има два спешни центъра, които разполагат и с бели, и с червени линейки.

Екипите от червените линейки са извършили 63 хиляди интервенции в Букурещ и 355 хиляди в страната за една година. Имали са около 7 хиляди пожари, наводнения и катастрофи.В 86 на сто от случаите дейността на пожарникарите е била свързана с оказване на спешна помощ, като в 7 на сто от случаите се е налагало да се извика лекарски екип. В румънската столица на денонощие има на разположение общо 30 екипа.

И двата вида линейки са напълно оборудвани. В червените линейки има оборудване, с което дори да може да се разреже автомобил за изваждане на пострадали. В България при подобни ситуации се чака идването на пожарникари, каза Шарков.

При "червен" код, и в рамките на централната част на града - до 8 минути от подаване на сигнала е необходимото време на линейката да стигне до мястото на повикването. Това време се спазва в 90 на сто от случаите. В периферията на града - до 12 минути, а в селата и в по-отдалечени места - 20 до 30 минути. Румънските колеги твърдят, че след като пожарникарите работят и за спешни случаи, смъртността сред пациентите е намаляла с 50 на сто. Възможно е времето за пристигане на линейката да се удължи, ако се наложи от червената линейка да се извика друг екип - от бяла линейка. Задължението на екипа в червената линейка е да поддържа жизнените показатели на пациента, докато пристигне лекарски екип. В белите линейки има лекар.

Пожарникарите са включени в системата на спешната помощ, защото са преценили, че Букурещ е особена заметръсна зона.