Закъсняхме с проследяването на парите от КТБ и ще бъде трудно да се върне имуществото, което е изтекло от банката, защото е препродадено десетки пъти. Този коментар направи в ефира на БНР началникът на кабинета на президента Росен Плевнелиев Екатерина Захариева.
Тя обаче е категорична, че не е късно да се провери къде са изтекли активите, „защото е хубаво хората да знаят истината“ и е оптимист, че все пак истината ще се чуе.
Захариева е категорична, че „средствата не са се изпарили“ и допълни, че трябва да се проследи връзката между парите, отпуснатите кредити и закупеното с тях имущество, като на „всички е ясно, че то в момента се разпродава“.
Очевидно е имало празноти в закона, поради които е било възможно да се разпилее имуществото на банката, каза тя по повод на промените в Закона за банковата несъстоятелност.
Началникът на кабинета на президента направи коментар и по отношение на искания от Плевнелиев референдум за избирателните права. Тя посочи, че през юни Плевнелиев ще внесе искане в Народното събрание да бъде разгледан въпросът за провеждане на национален референдум по три теми – мажоритарен вот, задължително гласуване и електронно или дистанционно гласуване. Преди това – през април и май, ще се проведат консултации с политическите сили, които подкрепят провеждането на този референдум.
„Ние считаме, че задължително трябва да се проведе с местните избори – по-удобно ще бъде за хората, по-евтино ще бъде за държавата“, допълни още тя.
Захариева категорично отхвърли обвиненията, че въпросите, които Плевнелиев иска да постави на референдум, са противоконституционни. Тя призна, че Конституционният съд е провъзгласил част от текстовете на предишен Изборен кодекс като противоречащи на Конституцията, но в решението изрично е записано, че Конституцията позволява провеждането на електронен и дистанционен вот.
Тя допълни още, че търпи критика и тезата, че задължителното гласуване нарушава правата на гражданите, защото гласуването е право, а не задължение. Според Захариева има и други права на гражданите – като например държавата осигурява образование, но родителите, които не пращат децата си на училище, търпят санкции.
Захариева коментира още, че се бави съдебната реформа, а част от действията не изискват нито законодателни промени, нито промени в Конституцията. Като пример тя посочи обещанията на правосъдния министър Христо Иванов до 2-3 месеца да има съвсем нова система за разпределение на делата – „стъпка, която години наред не се е случила“.
Захариева посочи, че има още промени, които могат да се случат с изменения в законодателството – за атестата на магистратите, кариерното израстване в системата и избора на Висш съдебен съвет. За тях обаче няма нужда от промяна в Конституцията.
Тези промени ще дадат спокойствие на магистратите да работят, без да се притесняват от политическо вмешателство, категорична е тя.
На фона на бавещата се съдебна реформа обаче има стъпки за промяна в областта на енергетиката, здравеопазването и пенсионната реформа, смята още Захариева.