Преглед на печата за 19 март

Антимонополната комисия отхвръли всички жалби по строежа на "Хемус"
в. Капитал Daily

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отхвърли жалбата на строителната компания "Щрабаг" срещу тръжната процедура за дострояването на магистрала "Хемус". Всички възражения на фирмата – за неосигурено финансиране, ограничителни условия и включване на дейности, които не могат да са обект на поръчката – археологическите проучвания например, са отхвърлени от антимополната комисия. Това означава, че сега решението на комисията може да отиде във Върховния административен съд, каквито индикации има.

Ако и магистратите не видят проблем, до няколко месеца търгът може да продължи на следващия етап – прием на оферти. Обратното означава пренаписване на условията на обществената поръчка. Тя е сред най-големите за годината - с прогнозна стойност от 434 млн. лв. без ДДС.

Experian ще продължи да разширява звеното си в България
в. Капитал Daily

Британската компания за финансови и картови услуги Experian почти е изпълнила плана си за удвояване на служителите си в България, като в момента те са малко над 330 души. Дружеството планира до края на тази година персоналът й да надхвърли 400 души. В края на 2013 г. компанията обяви намеренията си да удвои броя на служителите си в българския офис в рамките на две години. Основният фокус пада върху развойната дейност на английското дружество в България. От Experian обявиха, че възнамеряват да продължат тенденцията за разширяване и през следващата година, но не конкретизираха точно с колко.

"Поехме ангажимент да отворим 150 нови работни места в рамките на две години, като две трети от тях са запълнени. Компанията има дългосрочни намерения да инвестира в България", обяви Мая Миланова, оперативен мениджър на "Experian България", по време на пресконференция. Според нея българското дружество расте средно с около 50% на всеки две години и тя допълни, че може тенденцията да се запази през следващите периоди.

Архитекти и граждани се винят в клишета и догми за София
в. Сега

Нищо полезно не роди публичното обсъждане на проектите за идеалния център на София. От предвидени три часа за обсъждане на проектите, за реална дискусия остана малко над 1 час, в който гражданите трябваше да се надвикват, за да се преборят за своите пет минути време. На обсъждането присъстваха над 50 души. Част от хората заключиха, че обсъжданията са безсмислени, защото мненията им няма да се вземат предвид.

"Ние сме в държава, която се учи на публичност. По отношение на прозрачността, администрацията направи всичко възможно, а за това до колко ще се отразят забележките не е работа на администрацията", коментира арх. Бойка Къдрева от "Архитектура и направление" в отговор на критиките.

Бившият МВР шеф устно одобрил "Червей"
в. Сега

Бившият вътрешен Цветлин Йовчев заяви, че разработката "Червей", заради която обвиняем е шефът в ДАНС Тодор Костадинов, не е разпоредена от него. Вчера той беше разпитан в Столичната следствена служба като свидетел по разследването срещу Костадинов и подалата оставка шефка на Софийския градски съд Владимира Янева. Костадинов е обвинен за съставяне на три фалшиви документа за прилагане на специални разузнавателни средства, одобрени от Янева в нарушение на закона.

Бившият МВР шеф уточни, че е бил уведомен за разработката и я одобрил устно. Преди седмици в парламентарната вътрешна комисия бившият шеф на полицията в Бургас Милен Димитров разказа, че лично Йовчев му се обадил и му поискал съдействие за операция "Червей". След това дошли хора от ДАНС и получили достъп до сървърите на МВР.

Започна поредна битка за акцизния контрол над "ЛУКойл"
в. Сега

Спешен десант в парламента предприе българската петролна и газова асоциация заради предложеното от депутати на Реформаторския блок монтиране на нивомери по тръбопровода на "ЛУКойл България" от Бургас до София. Ръководството на асоциацията вчера организира срещи в парламента, за да убеждава депутатите, че няма смисъл от поставяне на уреди на всяко отклонение от тръбата.

Според източници на "Сега" подобни срещи са били проведени с представители на ГЕРБ и ДПС, възможно е асоциацията да е разговаряла и с други парламентарни групи. Липсата на въпросните нивомери стана причина през 2013 г. агенция "Митници" да отнеме лиценза на "ЛУКойл България", но компанията обжалва и спечели спора, а изискването за датчиците бе премахнато от нормативната уредба.

Диализа и рехабилитация са новите "златни кокошки"
в. Стандарт

Въпреки всички икономически и финансови кризи бизнесът в здравеопазването процъфтява. Новите частни болници продължават да никнат у нас като гъби. 113 станаха частните клиники у нас, като само през миналата година се отвориха 14. Точно техният вид обаче показва, че има пренасочване на интереса на бизнеса към нови ниши.

Диализата и рехабилитацията се оказаха новите златни кокошки в здравния сектор. Или поне това показва предприемаческият интерес. От 14 нови клиники през миналата година 4 са диализни центрове, а още толкова са с профил рехабилитация, сочат данните на здравното министерство (МЗ). Едва една от новите болници е за инвазивна кардиология и още 1 - за медицинска онкология. Последните две специалности, заедно с ин витрото обаче, до миналата година бяха сред най-атрактивните за частната инициатива в здравеопазването.

Избират между нов дълг за 7, 12 или 20 години
в. Стандарт

България проучва интереса на инвеститорите към три различни емисии облигации, научи "Стандарт". Книжата, които страната ни съвсем скоро ще пусне на международните пазари, ще бъдат със срок от 7 години, 12 години или 20 години. Изборът ще се направи според проявения интерес от страна на инвеститорите, като ще се търси най-изгодният за страната ни вариант.

В понеделник от Лондон стартира т.нар. "роуд шоу", на което министърът на финансите Владислав Горанов представя пред потенциални инвеститори новите облигации, които ще пусне страната ни на международните капиталови пазари. Обиколката през финансовите центрове на Европа след британската столица продължава през Мюнхен, Франкфурт, Париж и Виена.

Наводненията потапят реколтата от жито
в. Стандарт

Обилните валежи и наводненията ще нанесат сериозен удар върху земеделската реколта. От втората половина на 2014 г. досега валежите на места са два пъти, а на други 3-4 пъти повече от нормата за съответния район, каза за "Стандарт" Ангел Вукодинов от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Това доведе до преовлажняване на почвата още от есента. Много трудно се засяха есенните култури, а на места въобще не се засяха. Много стопани сяха през януари пшеница, което е против всякакви технологични норми, каза Ангел Вукодинов.

Сега проблемите продължават. От една страна, ще пострадат доста от засетите култури през есента - пшеница, ечемик и рапица, обясни той. А от друга страна, ще се забави работата с пролетните култури. Тази година по-големите проблеми са в Централна Южна и в Югозападна България. Където водата не може да се изтича по естествен път, загубите могат да достигнат и 100%, каза Ангел Вукодинов. Ще се забави и подхранването на есенните култури.