Независимостта на енергийния регулатор не се определя от текстовете на законите

Независимостта на енергийния регулатор не се определя от текстовете на законите, а от отношението към дейността ѝ. Тази теза защитава експертът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков по повод на приетите промени в Закона за енергетиката, които трябва да направят работата на енергийния регулатор по-прозрачна и ефективна и да намалят дефицита в НЕК, което беше представено като една от стъпките за спасяването на енергетиката. 

Веднага обаче се появиха и първите опасения на анализаторите – че реално независимост на членовете на енергийния регулатор и при новите правила за избора им няма да има, защото отново ще липсва конкурсното начало. Неясни останаха и начините за финансиране на регулатора. 

„Независимостта на ДКЕВР не зависи толкова от това какво пише в един или няколко закона, а от отношението на политиците към работата ѝ“, категоричен е Стайков. Той припомни, че и досега по закон регулаторът взима решенията си независимо, но реалността е друга.

За него голямата промяна в Закона за енергетиката е, че членовете на КЕВР, каквото ще е новото име на регулатора, ще се избират от парламента, а не от правителството. Но и в момента се вижда сериозно вмешателство на народни представители в работата на комисията, изтъква Стайков. „Неведнъж те са искали от регулатора да отнеме лиценза на някое електроразпределително дружество“, даде пример той.

Икономистът посочи още, че изискванията за членове на регулатора са силно ограничителни и не гарантират, че членове на комисията ще бъдат професионалисти.

Текстовете на новия Закон за енергетиката предвиждат още и разделянето на Комисията на два състава – за енергетика и за ВиК сектор. Проблемът в регулатора обаче не е събраните компетенции, а ниският административен капацитет, посочи още експертът и допълни, че това е отдавна известно и е посочено в докладите на Европейската комисия и Световната банка от май 2013 година.

„ДКЕВР има нужда от реална финансова независимост, каквато промените в Закона за енергетиката не ѝ осигуряват, и има нужда от повишаване на административния капацитет“, препоръча той.

Стайков направи коментар и по отношение на предвидените в закона облекчения за индустрията, чрез отпадането на таксата за задължения към обществото за големите енергийни консуматори. „На мен ми изглежда като лобизъм, защото само няколко компании ще могат да се възползват от облекченията“, смята икономистът.

Той отчете, че отпадането на това задължения за някои компании ще намали значително приходите в НЕК, което означава увеличаване на цената на електроенергията за други потребители.

„Според мен или всички трябва да плащат задълженията към обществото, или никой не трябва да ги плаща. Създаването на изключения е грешно и създава грешни стимули“, категоричен беше той.

Законодателите ограничиха и изкупуването на електричество от топлофикации и заводски централи, които нямат сертификат за високоефективно комбинирано производство. За Стайков това е добро решение и е трябвало да стане още преди години. Той отхвърли тезата, че по този начин ще бъдат поставени в риск топлофикационни дружества, които в момента субсидират цената на парното с преференциалните цени, по които се изкупува произведеното електричество.

По закон кръстосаното субсидиране между лицензионни дейности е забранено, припомни икономистът. „Топлофикации има в няколко града, но електрическа енергия се плаща навсякъде“, коментира той и допълни, че ако има фалит на топлофикации – мястото им не е на пазара.

Оценката на Министерството на енергетиката е, че с ограничаването на изкупуването на енергия от неефективно комбинирано производство НЕК ще спести 100 млн. лева годишно. Дали тези сметки са правилни, все още е рано да се предвиди.