Българският фармацевтичен съюз подготвя предложение до Министерството на здравеопазването за въвеждане на временен мораториум за откриване на аптеки в населени места, където вече има такива. Това стана ясно от интервю за БТА на проф. Илко Гетов, председател на съюза.
Според него не бива да се допуска повече аптеките да се струпват в икономически атрактивните региони, те трябва да бъдат разпределени равномерно на територията на страната.
По данни на съюза у нас една аптека обслужва средно 1 960 жители, в нея работят 1,6 фармацевти. Има цели региони и общини в страната, където няма нито една аптека, като например община Клисура, община Кайнарджа и други. Единадесет общини нямат аптека, сключила договор със Здравната каса. В област Силистра има една единствена аптека, която работи с всички лекарства по Здравна каса, съобщи проф. Гетов.
Фармацевтите настояват и за изготвяне на национална аптечна карта, защото с въвеждането й ще бъде постигната яснота къде са повече и къде не достигат аптеките. Реално работещите аптеки в България са 3 600-3 700 и те са много за страната, твърди проф. Гетов.
Българският фармацевтичен съюз иска самостоятелен закон за аптеките и достъпността до лекарства. Фармацевтите предлагат да бъде въведена минимална защитена цена на медикаментите, като мярката цели да прехвърли конкуренцията в аптеките върху качеството и грижата за пациента.
„Определени текстове трябва да са хармонизирани с европейското законодателство, други са елемент на национална регулация. Развитието на фармацевтичния сектор е достигнало ниво, което изисква отделяне на аптеките и фармацевтичното обслужване на хората от общата законодателна рамка на хармонизация в ЕС за лекарства“, смята проф. Гетов.
От бранша са категорични, че паралелният износ трябва да бъде регулиран.
„Необходимо е най-напред да бъдат задоволени нуждите на пациентите в България и тогава, ако има излишък от дадено лекарство, то да може да бъде изнасяно в други държави“, каза проф. Гетов. Най-често се случва от пазара да изчезват животоспасяващи лекарства, които се плащат напълно от Здравната каса и са предназначени за тежки заболявания като ревматоиден артрит, астма, някои биотехнологични лекарства, инсулини, посочи той.
Проектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване предвижда провеждане на съвместни проверки заедно с Изпълнителната агенция за медицински одит по предварително изготвен план за спазване на правилата за добра фармацевтична практика. Това е нова възможност добрата фармацевтична практика и грижата за пациента, изобщо ролята на фармацевта, да бъдат стриктно спазвани.
„До този момент правилата за добра фармацевтична практика бяха само пожелание и Изпълнителна агенция за медицински одит нямаше отговорности и права за контрол над тях“, посочи още Илко Гетов.
За първи път с промените в ЗЗО сега се въвежда и възможността за обсъждане на нарушения и бъдещи наказания в областта на аптечната работа през арбитражни комисии.“Надявам се, че при равен брой представители на РЗОК и съсловната организация на местно ниво ще може по-оперативно да се разглеждат констатираните нарушения от инспекторите и да се подпомогне по-доброто качество на дейностите“, каза той.