Очертава се недостиг на машинни специалисти и електроинженери

От няколко години техническите университети в страната отчитат тенденция за все по-нисък интерес сред младите хора към класическите машинни специалности - машиностроителна техника и технологии, топло- и електротехника. Това изправя страната ни пред реалната опасност след няколко години да останем без специалисти в тези области и бизнесът да не разполага с необходимите за производството кадри, коментират пред БТА преподаватели.

Заместник-ректорът на Техническия университет във Варна доц. инж. Мария Маринова обяснява, че от набор завършващи абитуриенти и бъдещи кандидат-студенти 15 на сто спират своето обучение и търсят работа, други средно 15-20 процента заминават да учат в чужбина и родните университети всъщност "стартират" с минус 30 на сто от младите българи. За оставащите тук да учат във висше училище "спорят" всички университети в страната, отбелязва тя.

Според доц. Маринова е редно да се обърне внимание и на профила на средните училища. Повечето от тях са езикови или математически гимназии с разширено изучаване на информатика. Професионалните гимназии, за да оцелеят през последните години, също наблягат на специалностите, свързани със софтуер, програмиране, компютри, посочва доц. Маринова. Тя добавя, че на пръсти се броят гимназиите, които подготвят кадри за управление на машини с цифрово управление или металообработка, липсват и електротехническите специалности. Според нея трябва да се обърне внимание и да бъдат подкрепени професионалните гимназии в страната.

По думите на доц. Маринова би следвало приемът в различните видове училища да бъде регулиран, съобразен с големината на наборите.

Все по-малко са желаещите да учат в класическите инженерни специалности

Изборът на инженерна професия изисква мотивировка, казва доц. Маринова. Според нея това е необходимо условие, за да се преодолеят големите изисквания към студентите. За да станеш инженер, трябва да се учи много - математика, физика, дисциплини, които не са от леките, посочва преподавателката. Тя отбелязва, че завършилите "Технически науки" в най-масовата квалификационна степен през 2000 г. са били 4708 души, през 2008 година - 4542, през 2013 година - 6002.

За съжаление обаче все по-малко са желаещите да учат в класическите инженерни специалности, казва доц. Маринова.

По думите й младите хора се ориентират най-вече към компютърните специалности, чрез които могат лесно да се реализират на пазара на труда. Интересът към класическите машинни специалности като машиностроителна техника и технологии, топлотехниката, електротехника и електроенергетика и други става все по-нисък. Освен всичко друго сериозен фактор при избора на специалност при младите е и заплащането, казва доц. Маринова.

За младите инженери е необходима квалификация от поне 4-5 години

Млад, току-що завършил инженер, трябва да поработи поне 4-5 години, за да започне да изпълнява самостоятелни задачи, обяснява инж. Венцислав Христов, управител на частна компания. Необходима е квалификация, която той задължително трябва да натрупа след завършването на университета, допълва той.

Доц. Маринова дава пример със специалностите "Корабоводене" и "Корабни машини и механизми", като посочва, че реализацията на млади хора под национален флаг е изключително скромна. Всички останали излизат навън и работят в чужди фирми. Това никъде не се отчита в българската рейтингова система на университетите, а тези наши специалисти се реализират по света много успешно, посочва преподавателят.

Според нея в близките години потребността от машинни специалисти, електроинженери, енергетици ще расте, а желаещите да учат тези специалности критично намаляват. В един момент икономическата ситуация у нас ще се стабилизира, ще започне да се развива, но специалистите няма да ги има, алармира доц. Маринова.