По-ниската цена на топлофикационните услуги в страната сега се поддържа от по-високите цени, на които НЕК изкупува електричеството от комбинираното производство. Това обясни пред журналисти Евгения Харитонова, член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
В момента токът от комбинирано производство се изкупува от обществения доставчик (НЕК) на преференциални цени, които, по думите на Харитонова, в много случаи са по-високи от тези на "американските" централи в Маришкия басейн.
Промените в Закона за енергетиката, приети на второ четене в парламентарната комисия по енергетика, обаче предвиждат да се изкупува електричеството само от високоефективното производство на топлофикациите, а от комбинираното производство да се реализира на свободния пазар.
Харитонова отказа да се ангажира с прогноза дали парното ще поскъпне, след като бъде ограничено изкупуването на електричеството, произвеждано от топлофикациите.
Сред топлофикациите, които не са високоефективни, тоест чиято енергия не би трябвало да бъде изкупувана от НЕК, са топлофикациите в Русе, Перник и Сливен.
Топлофикация - София е заявила инвестиционно намерение и до края на тази година нейното електричество ще бъде изкупувано като високоефективно, но ако до 2016 година не изпълни инвестицията си, и тя ще попадне в списъка с неефективните топлофикации. Харитонова обаче припомни, че това дружество е много важно за енергийната система, защото ако спре дейността си, потребителите в София ще започнат да се отопляват с електричество.
Според Харитонова не е много ясно как може да бъде осъществена идеята за покриване на дефицитите в НЕК с държавен заем и как би се отразило това върху цената на електричеството.
"НЕК е задължена на Българския енергиен холдинг и тези пари трябва да отидат в холдинга", каза тя. От своя страна, БЕХ има задължения към държавата, производителите, "Булгаргаз" и други. "Те са вътрешни задлъжнялости", допълни още тя.
ДКЕВР не е канена на преговорите между НЕК и ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", уточни още Харитонова. Тя допълни, че подписаните в края на миналата седмица меморандуми за разбирателство са с пожелателен характер. Преговорите се провеждат между търговски компании, отбеляза тя.
Все още нито един лицензиант не е подал ценово предложение за новия регулаторен период. Крайният срок за това е 31 март.
Изборът на търговец - ключов при либерализиран пазар на енергия
Едно от най-важните неща за битовите потребители при либерализирания пазар на енергия е изборът на добър търговец, защото ако търговецът прецени, че "не му е интересно да доставя, може да прекрати договора", коментира още Харитонова.
При прекратяване на договора потребителите ще трябва да ползват услугите на доставчик от последна инстанция, чиито цени са значително по-високи, докато тече процедурата по смяна на търговеца.
Харитонова добави, че на свободния пазар ще могат да участват и чужди търговци на енергия, но само ако имат лиценз за търговия на българския пазар. Тя обаче уточни, че на този етап няма голям интерес от страна на търговците към пазара с ниско напрежение, тоест за битовите потребители.
Дори и на либерализиран пазар ще има нужда от енергиен регулатор - той ще наблюдава мрежовите услуги и ще контролира спазват ли се лицензите на дружествата.