Новите технологии ще свият местата за шефове у нас

Новите технологии водят до намаляване броя на ръководните позиции на пазара на труда - до 2028 г. драстично ще намалеят шефските места, показват данни от изследване "Изграждане на система за прогнозиране на потребностите от работна сила с определени характеристики", финансиран по Оперативна програма "Човешки ресурси", цитирано от БТА.

Според данните последната пикова възможност за заемане на ръководен пост е през 2019 г., когато като ръководители у нас се очаква да работят близо 181 хил. души. След тази година намалението е с 4 на сто, като в края на анализирания период заемащите ръководни позиции ще са малко над 174 хил.- около 6 на сто от всички работни места в икономиката, сочат прогнозите.

Намалението на ръководителите през 2028 г. спрямо 2019 г. в абсолютно изражение е 6 700 души, показват анализите. Вероятна причина за това може да бъде очакваното повишаване на икономическата ефективност, развитието и разпространението на информационните и комуникационните технологии и по-специално на електронните услуги, което ще доведе до намаляване на броя на ръководни кадри, коментираха за БТА експерти от социалното министерство, участвали в проучването.

Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите, в клас "Ръководители" се включват законодатели, висши представители и изпълнителни директори, административни ръководители и ръководители в търговски дружества, ръководители в производството и специализираните услуги, ръководители в хотелиерството, търговията и други услуги.

До края на 2028 г. по-лесно ще си намират работа хората със средно образование

Очаква се до края на 2028 г. по-лесно да си намерим работа, за която се изисква средно образование, спрямо тази с висше. В края на периода броят на работните места ще достигне 2,051 млн., което спрямо 2014 г. е ръст от близо 83 хил. В този период българската икономика ще генерира най-много работни места за хора със средно образование - с дял от 70,21 на сто, докато за висшисти бройката ще намалява спрямо ръста на завършилите тази образователна степен. Към 2019 г. 130 хил. висшисти ще заемат работни места, изискващи по-ниско образователно равнище, сочат прогнозите.

Според експертите резултатите от модела за прогнозиране все пак потвърждават, че университетската диплома е "гаранция" за по-висока заетост. Получаването на университетска диплома обаче не гарантира, че работните места, на които се реализират висшистите, непременно ще изискват завършено висше образование, коментираха от социалното министерство.

През последните години се забелязва нарастваща тенденция в процентно отношение за увеличаване на приема и броя на завършващите висше образование. Очаква се тази тенденция да се засили още повече с приетите и заложени критерии за ръст на хората с висше образование в националните и европейски програми за развитие на образованието до 2020 г.

От друга страна, по-бавното нарастване на търсенето в икономиката на хора с висше образование ще доведе до недостиг на работни места, изискващи висше образование в сравнение с предлагането. Подобна тенденция се наблюдава и на ниво ЕС, но е изразена в много по-голяма степен в сравнение с българския пазара на труда.

Над 20 на сто от завършилите висше образование на ниво ЕС са с по-високо равнище на образование от необходимото за заеманото от тях работно място, като този дял постоянно се увеличава от 2000 г.

Според експертите направените прогнози най-вероятно ще се реализират през 2028 г. в случай, че не се предприемат никакви действия за подобряване на баланса между търсене и предлагане на работна сила с определено образование и квалификация.

Ръстът на заетостта в сектора "Операции с недвижими имоти" ще е с близо 50 на сто за периода 2019-2028 г. Това е ръст със 7 400 заети, сочат още данните. Експертите обясняват това увеличение както със заложената конвергенция в модела, така и с икономическия цикъл, който обхваща един след друг периоди на спадове и подем на икономическата активност.

"Операции с недвижими имоти" е една от икономическите дейности, която се характеризират с по-голям спад на заетостта вследствие на кризата, поради което може да се очаква в периода на възстановяване и по-голям ръст на заетостта, коментираха от социалното министерство.

Десет на сто ще е увеличението на заетостта в сектор "хуманно здравеопазване и социална работа", с 31 на сто ще са повече медицинските сестри и акушерките, лекарите - с 19 на сто. Прогнозираният ръст в сектор "Образование " е 8 на сто.

От 2019 г. до 2028 г. общо заетостта ще намалее с 4 на сто

Изчезват каналджии, боклукчии - през периода 2019-2028 г. най-голямата редукция на заетостта се очаква в икономически дейности като "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" (с 25 на сто); "Добивна промишленост" (с 23 на сто); "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива", "Хотелиерство и ресторантьорство" и "Административни и спомагателни дейности" (с 9 на сто).

Според експертите вероятна причина за намалението на заетостта в тези икономически дейности е преструктурирането на икономиката и съответно западането на едни икономически дейности за сметка на други. Очаква се с развитието на електронно предоставяните услуги заетостта в "Административни и спомагателни дейности" да намалее.

От 2019 г. до 2028 г. общо заетостта ще намалее с 4 на сто. До края на периода спадът на населението в трудоспособна възраст ще е 15,5 на сто спрямо 2013 г.