Калфин: България няма повече капацитет за приемане на бежанци

Правилата, свързани с контрола на границите в Европейския съюз, ще бъдат преразгледани след трагедията в Париж, заяви пред БНТ вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. Според него подобни кървави атентати наливат вода в мелницата на крайните десни политически сили, които търсят конфронтация в обществото. 

Същевременно той заяви, че България няма повече капацитет за приемане на бежанци. 

Трябва много ясно да заявим, че нямаме повече капацитет за приемане на бежанци, но и не трябва да създаваме гета от безработни, защото това е опасно за българското общество, каза Калфин. Той заяви, че винаги е бил на мнение, че армията би трябвало да помага по границата и не приема аргументите, че това е агресивен акт към съседите, защото техните армии също са по границите. По думите му има стратегии за бежанците у нас, но всички те изискват ресурс, който не е на разположение. Не е въпрос само на пари, а и на капацитет, добавя Калфин.

Според вицепремиера е много необходимо чувството за солидарност, показано по време на вчерашния марш в Париж, но то не решава проблемите. Калфин смята, че са необходими съвсем конкретни политики – социални, на включване, на толерантност.

По думите му е очевидно, че правилата, свързани с контрола върху границите и влизането в ЕС, ще бъдат преразгледани. Въпросът е, че и в конкретния случай и в много други става въпрос за граждани на еворосъюза и със затварянето на границите също няма да се реши проблема.

Калфин смята, че навсякъде по света хората, които са склонни към крайни действия, са бедните - тези, които са изключени от обществото, които не са мотивирани да участват в него, защото мислят, че са втора класа. Според него точно това е опасното, като той обясни, че общите показатели в България се подобряват, но се оставят едни “джобове на огромна бедност” на хора без мотивация да учат и работят и да участват в обществото. Калфин посочи, че е необходима силна държавна политика за премахването на различията в обществото, за включване на хората без работа и доходи в различни дейности, за да се намали риска от включването им в антиобществени прояви. Необходима ни е цялостна държавна политика, каза Калфин.

Междувременно стана ясно, че Калфин разработва в сътрудничество с министъра на земеделието Десислава Танева ваучерна система за почасово наемане на хора без работа в селското стопанство като инструмент за повишаване на заетостта. Това става ясно от интервю на социалния министър за в. Стандарт. Калфин пояснява, че става дума за извършване на различни селскостопански дейности в общини, в които няма частен работодател, и хората, които работят, са само в общината или училището, докато останалите са на социално подпомагане или на субсидирана заетост към общината.

В такива общини единствената дейност, която може да се развива, е свързана със селско стопанство, земеделие, някакви малки ремонти по училища, община, почистване на речни корита, посочва вицепремиерът.

Идеята е работодатели, на които им потрябва такъв работник, но нямат възможност да го наемат за постоянно на трудов договор, да закупят ваучери за определен брой работни часове и чрез бюрото по труда да намерят нужната работна ръка. Такива работодатели може да бъдат примерно земеделски производители, различни фирми, които изкупуват билки, кметове, които наемат служители за поддръжката на училищата и т.н.

Работодателите ще поемат част от заплащането за този труд, а останалата част се поема от новата схема, коментира Калфин. 

Има идея системата за ваучерно заплащане за почасова работа да се приложи и в градовете за различни видове социални услуги - гледане на деца, на възрастни, помощ в дома. Финансирането ще бъде част от ОП "Развитие на човешките ресурси".

По думите на Калфин подобна ваучерна система същестува в доста страни. На търгове се определят фирми, които управляват трудовите ваучери подобно на ваучерите за храна. В Белгия например е една-единствена фирмата, която издава трудови ваучери. Оттам нататък или бюрото по труда, или частни фирми осигуряват персонала за съответната работа. Тази система създава смислена заетост, а не просто някой да държи по една метла в центъра на селото. Разбира се, за сложни производства тя не би могла да се прилага, коментира министърът.

Законодателството за почасовото заплащане е налице, но е неработещо, казва още Калфин. Въпросът е да направим законодателството такова, че да работи. Въвеждането на ваучерната система е добър инструмент, който дава и гъвкавост за работодателите, и сигурност на хората да не ги наемат на черно. По този начин те ще имат осигуровки.

В момента законодателство позволява да се наема почасово, но има непознаване на този механизъм и много въпросителни - как се правят осигуровки, как се отчита стаж, как се осъществява заплащането и отчитането на тази заетост. Това създава доста трудности и страх в работодателите за наемане на почасови работници, смята Калфин.

Разговорите по пенсионната реформа започват от тази седмица, посочва още той. Преди обаче конкретни решения да влязат в институциите като съвета за тристранно сътрудничество, надзора на НОИ, Министерския съвет и Народното събрание, трябва да има максимално широк публичен диалог. "Включително мислим да активизираме в интернет обсъждането с различни мнения, така че този път да няма изненади", обяснява Калфин.

Според социалния министър заложеното в бюджета намаление на безработицата с 0,1% от 11,8 на 11,7% средно за 2015 г., е много консервативно. "Има основание да разчитаме, че икономиката ще поеме повече хора и ще има по-голямо намаление на безработицата", прогнозира Ивайло Калфин.