Руското ембарго извади на светло старите проблеми на агросектора

Евтина гауда с етикет „кашкавал“?

Само месец след като влезе в сила ембаргото, млекопреработвателите и млекопроизводителите бяха засегнати от свръхпредлагането на суровина на европейския пазар, коментира ефекта от ембаргото Симеон Присадашки, президент на “ЖоСи” ООД. 

„Към днешна дата цените на суровото мляко в Европа вървят лавинообразно надолу. През последните седмици има над 15-процентов срив на цените. Очакваше се този срив да бъде след 1 януари, когато изтичат договорите на производители и преработватели, но се случи по-рано и ситуацията е тревожна“, смята той.

Присадашки предупреди, че през последните 3 месеца в България се внасят много готови млечни продукти - парени сирена, които приличат на кашкавал. Проблемът е, че голяма част от тях се преопаковат у нас и се предлагат под български марки, с което се заблуждават потребителите. Освен това някои мандри започнали да злоупотребяват и да правят кисело мляко и сирене само от сухо мляко, след като цената му се сринала, допълни Присадашки.

Затова преработвателите настояват, когато в България влизат суровини и готова продукция от ЕС, ДДС-то да се плаща на входа. Така според тях ще намалее и сивата икономика.

И още един ефект от ембаргото - секторът в момента има много големи складирани количества. Съвсем нехарактерно за декември някои  мандри не искат да изкупуват сурово мляко и свиват производството си. 

Присадашки предлага държавата да субсидира временно млекопроизводството, за да не се окаже в един момент, че фермерите продават млякото под себестойност. Това обаче можело да се случи само с разрешение от Брюксел.

Вносът на сухо мляко ще расте

Вероятно вносът на сухи млека в България ще се увеличи до края на годината, предупреди доц. Божидар Иванов от Института за аграрна икономика. Той посочи, че по света на годишна база към октомври 2014 г. сухите млека поевтиняват с 40 – 47%. Около 10 на сто е спадът в цените на сирената.

В Европа на годишна база млечните продукти поевтиняват с 25 – 30%, маслото – с 25%, а сухите млека – с 33%. Пак през октомври в България по-съществено поевтиняват свинското с 18% и пилешкото с 4%.

„Само 5% от произведените в Европа млечни продукти са били предназначени за руския пазар. Въпреки това ембаргото води до трупане на излишъци, защото е трудно да се намерят нови пазари. Необходим е период за адаптация на бизнеса“, изтъкна анализаторът. Той предположи, че е възможно до няколко месеца тенденцията да се обърне.

Български или полски ябълки?

На практика ембаргото засили отдавна нерешени проблеми на агросектора, например вноса на по-евтини плодове и зеленчуци от Турция и Гърция. Сега например производителите на ябълки са с пълни складове заради конкуренцията от Полша, заяви Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите. Тя отчита, че за сектора косвените загуби от ембаргото са много по-големи от преките щети.

От думите й стана ясно, че секторът има и други спешни проблеми за решаване.  Производителите на плодове, зеленчуци и картофи са недоволни и от предвидените за тях средства по направлението за обвързана с производството подкрепа като част от директните плащания в периода 2015 – 2020 г.

За този период се предвижда прилагане на 13% подпомагане за уязвими сектори, които претърпяват трудности като животновъдството, зеленчукопроизводство и трайните насаждения. Годишно тези сектори трябва да получават общо по 118,6 млн. евро.

Конфликт обаче предизвика разпределението на средствата – по думите на Милтенова бюджетът на тези 13% се разпределя по следния начин: 39% за плодове и зеленчуци, 61% за животновъдството. На 16 декември производителите на плодове и зеленчуци обсъдиха с депутати от земеделската комисия проблема, но не постигнаха съществен напредък. „Явно управляващите се страхуват от стачки на животновъдите“, каза Милтенова.

Тя изтъква още аргументи в защита на сектора: „На трапезата на българина консумацията на плодове и зеленчуци преобладава над животинските продукти. Освен това условията у нас са по-благоприятни за производството на плодове и зеленчуци, докато в страни като Дания и Белгия климатичните условия за по-подходящи за животновъдството“.

Тя обобщи, че руското ембарго е катализирало негативните процеси, които така или иначе спъват производството на плодове и зеленчуци.

Сега през декември е ясно, че не се сбъднаха прогнозите на някои експерти за срив на цените на пресните плодове и зеленчуци. „През октомври 2014 г. зеленчуците поскъпват с 6% спрямо септември и това е нормално за сезона“, заяви Божидар Иванов.

Той също отчете, че като цяло за българския пазар индиректните последици от ембаргото са били по-силни от директните. В крайна сметка, според него и Европа,  и Русия отчитат негативни последици от ембаргото, затова не се знае колко дълго ще продължат санкциите.

Каква беше 2014 г. според Вас? кои са ключовите събития и какви са очакванията Ви за следващата година? Какво ще движи пазарите?

Пишете ни на info@investor.bg c Вашите мнения. Най-интересни от тях ще публикуваме в Investor.bg. Очакваме Bи!