В началото на лятото беше организиран и балансиращият пазар на електроенергията, определян като поредната стъпка в посока към либерализацията на пазара. "Проблемите на балансиращия пазар са сериозни", уведоми обаче само месеци по-късно, в началото на декември, председателят на ДКЕВР Светла Тодорова пред депутатите в комисията, наблюдаваща работата на регулатора.
Оказа се, че методиката е такава, че "служебните цени" са нереални при екстремните състояния на пазара. Затова и от ДКЕВР решиха да променят правилата и въведат пределни максимални и минимални цени за осъществяване на сделките на балансирания пазар - съответно 202 лева за мегаватчас (най-високата цена на производител регулирания пазар) при недостиг и 30 лева на мегаватчас (най-ниската цена на производител на регулирания пазар) при излишък на енергия на пазара.
Либерализацията на пазара е едно от предизвикателствата за 2015 година. Освобождаването едва ли ще се случи в първите месеци на годината, защото първо трябва да бъдат изчистени всички дългосрочни договори.
За енергийния експерт Славчо Нейков водещо при либерализацията е отношението към регулатора. „Регулаторът е диригентът на пазара“, коментира той пред Investor.bg и допълни, че трябва да бъде усъвършенствана и нормативната рамка.
А проблемите по отношение на доверието в ДКЕВР си останаха въпреки всички усилия и смененото ръководство на Комисията. Един въпрос така и не намери отговори и е все още актуален в обществото - кой диктува цената на тока?
Новият министър Теменужка Петкова призна, че досега цената често е била определяна с политически, а не икономически обосновки, въпреки всички изявления, че единствено енергийният регулатор е този, който има думата и то на базата на анализи на представените от всички участници в системата основания и документи.
Че през цената на тока вече няма да бъде провеждана социална политика има заявка и в програмата на управляващото мнозинство, което е заложило на борба с енергийната бедност. Досега обаче все още няма посочени конкретни мерки за всички заявки в управленската програма, включително и за "финансовото оздравяване на НЕК", което е от критично значение за системата.
Единствено управляващите са посочили конкретно своето желание енергийните помощи да стигнат до повече нуждаещи се домакинства (по плана до 500 хил.), но така и не е отбелязано дали ще има нови методи за подпомагане, които да действат през цялата година. В момента енергийни помощи получават към 250 хил. домакинства и то само през зимата.
преди 9 години 2015 НЕК ще фалира и ще изгърми поне още една банка. Европа и светът ще затъне в рецесия, а на следващата година ще фалира и България и крадливият и смрадлив политически "Елит" на прехода. Изобщо предстоят 20-30 години бъркотия, мизерия и неспособност на Европа да излезе от Депресията . отговор Сигнализирай за неуместен коментар