Анализатори гледат скептично на ефекта от данък „Трансакция“

Алексиев припомни, че още при обсъждането на налога на европейско ниво основите мотиви против данъка бяха, че чрез него ще се намали конкурентоспособността на европейските финансови пазари и европейската банкова система като цяло. „Данъкът не е нещо, което до такава степен да окаже ефект върху приходите в бюджета, а е по-скоро е тип популистка мярка. Нейната цел е да се съсредоточи общественото внимание към правителството“, добави Алексиев. Според него от такива действия няма почти никаква обществена полза.

„Не очаквам на европейско ниво да се въведе този данък. Дори и Великобритания, която е силен финансов център в ЕС, твърдо се обяви против него“, добави анализаторът.

„Двете основни цели на този данък (в Европа) са постъпления в бюджета и ограничаване на спекулативната и високочестотната търговия. Въвеждането му в България няма да изпълни нито една от тях. Накратко бих описал идеята така: „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак“, коментира анализаторът от БенчМарк Финанс Явор Спасов. Според него ефектът от налога ще е отрицателен поради няколко причини.

„Първо, оборотът от сделки на финансовите пазари в България е толкова малък, че вероятно едва ще покрие разходите по администриране на данъка. Високочестотна търговия в България не съществува, а размерът на спекулативния капитал можем да измерим в брой годишни бонуси в някой от финансовите центрове в Европа.

Професионалистите ще намерят начин да заобиколят данъка, вероятно през друга юрисдикция. Данъкът ще засегне главно търговията с деривати с голям ливъридж, която по правило е ритейл – спредът на валутната двойка евро срещу долар например ще се увеличи двойно при данък 0,01%.

Най-важната причина са пропуснатите ползи от невъвеждането на този данък – той няма да бъде въведен от всички страни в ЕС едновременно. Това дава възможност на България да привлече финансов бизнес, заобикалящ въпросния данък, който само под формата на данък печалба ще остави повече пари в бюджета“, смята Явор Спасов.
 
Според него вместо да коментираме трохи от данък лихви или финансови трансакции, трябва да се мисли по-мащабно. Във финансовия сектор е акумулиран значителен ресурс, който не е нито спекулативен, нито високочестотен, а търсещ дългосрочни инвестиционни алтернативи. „Защо държавата не се обърне към капиталовия пазар за финансиране на проекти? Защо не допусне миноритарни участия в енергийните мастодонти? По този начин можем да привлечем и външни инвестиции“, препоръчва експертът.

Въпреки критиките на анализаторите Николай Ненков смята, че политиците са готови да въведат налога от средата на 2015 г.

„Изглежда, че в обществото има някой, който желае приносът на банките да осигуряват приходи в бюджета да се увеличава“, коментира пред Investor.bg главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов. Той намекна за предложението на правителството да увеличи данъка върху лихвите по депозитите от 8% отново на 10%. Припомняме, че все пай в крайна сметка ставката остава 8 на сто.

„Натискът по-скоро идва отвън“, продължи той, визирайки като цяло предложенията на ЕС. „Данъкът върху финансовите трансакции не е резултат от смислена дискусия, в която да сме се убедили, че е необходимо банките да внасят повече приходи в бюджета.“

Според Павлов ще е нужен по-голям дебат, преди да се предприеме нещо в тази насока.

„Хората си мислят, че данъкът е „данък върху банкерите“, коментира в тази връзка и Лъчезар Богданов от Industry Watch. Според икономиста този данък може да промени стимулите за извършване на дадена трансакция. Той каза, че една от големите цели е да се дестимулират спекулациите на финансовите пазари чрез извършването на по-малко сделки. По негови думи технологиите са позволили на финансовите институции да извършват много на брой и по обем сделки, с което могат да влияят лесно на пазарите.

„Идеите идват и се зараждат в общества и икономики, които имат много различна структура от тази в България. В България имаме основно ритейл банкиране“, продължи той, добавяйки, че към идеите трябва да се подхожда с внимание.

Според Красен Станчев от Института за пазарна икономика данъкът подлежи на анализ разходи-ползи, т.е. трябва да се определят ползите и разходите, преди да се вземе решение за въвеждането му.

Той припомни, че инициативата е на част от членовете на Комисията Барозу, която е извършила анализ, който е показал, че разходите са повече от ползите, но въпреки това се пристъпва към въвеждането му.

Според Красен Станчев инициативата FATCA (съкратено от Foreign Account Tax Compliance Act) за споделяне на информация за данъчни сделки е още по-опасна от данъка върху финансовите трансакции.