Бюджетната комисия одобри актуализацията на бюджета*

Актуализацията на държавния бюджет беше одобрена от депутатите във временната бюджетна комисия с 15 гласа "за" и петима въздържали се - от ДПС и БСП.

Актуализацията на бюджета за тази година предвижда бюджетен дефицит на касова основа от 2,9 млрд. лева, или 3,7% от БВП. Това е предпоставка Брюксел да започне наказателна процедура за свръхдефицит срещу страната ни.

Заради увеличаването на дефицита се налага поемане на нов държавен дълг и промяна на предвидените дългови ограничения за 2014 г., които да позволят да бъде обезпечено допълнително дългово финансиране в размер до 4,5 млрд. лв. в рамките на годината. 

Актуализацията на бюджета е узаконяване на неблагоприятното предходно управление (на кабинета „Орешарски“, бел. ред.), което не постигна целите си, заяви пред депутатите от комисията финансовият министър Владислав Горанов.

Той припомни, че неблагоприятните фактори, налагащи промяната в бюджета за тази година, са неизпълнението на приходната част (с 1,06 млрд. лева по-малко се очаква да бъдат събраните приходи за годината), неовладените проблеми в здравеопазването и приетият Закон за МВР, който не е имал финансово обезпечение. 

"Ако не овладеем разходите в здравната система, отново ще има проблеми през 2015 година", посочи още той.

„Без актуализацията на бюджета до края на годината страната ще спре плащанията“, уточни Горанов.

Част от предвидените средства в актуализацията ще бъдат насочени към държавната подкрепа за гарантирането на влоговете в КТБ, така че хората да могат да получат средствата си в началото на декември, уточни Горанов.

В Бюджет 2015 дефицитът ще бъде под или равен на 3 на сто, заяви финансовият министър. Той беше категоричен, че това няма да се случи на базата на увеличение на данъците и припомни, че запазването на данъчната система е записано в управленската програма на управляващите.

По време на дебатите Румен Гечев от БСП посочи, че влоговете в КТБ могат да бъдат покрити със средства от резерва на "Банково управление", не от "Емисионно управление". Това предложение беше коментирано вчера и анализатори обясниха, че това може да заплаши валутния борд, който е гарантиран от резервите в "Емисионно управление", които обаче са част от "Банково управление".

„Изплащането на гарантираните влогове няма да мине през разходната част, а правителството ще отпусне заем на Фонда за гарантиране на влоговете, така че да няма забавяне“, каза пред депутатите Горанов. Изплащането на гарантираните влогове ще трябва да започне след по-малко от 20 дни и още отсега се знае за недостига на средства във Фонда.

Гечев поиска от екипа на финансовия министър още и факторния анализ, на базата на който е изготвено предложението за актуализация. 

Депутатът Георги Търновалийски от БСП пък обърна внимание на критиките на опозицията, че разходната част на бюджета за 2014 година е раздута, за да се регламентират по-високи разходи. На тази база могат да се съкратят още разходи, предположи той.

По данни на Търновалийски данъчните приходи се увеличават значително през октомври и до края на месеца част от неизпълнението може да бъде наваксано.

Владислав Горанов не потвърди тези данни, а допълни, че ако това е факт, по-големите приходи ще намалят дефицита и ще му дадат аргументи при разговори с Европейската комисия да не бъде стартирана процедура по свръхдефицит срещу страната ни. Той допълни, че не обвинява предходното управление, че не е положило усилия за събиране на приходите, а за твърде оптимистичните оценки. "Има повече приходи отколкото 2013 година, но не достатъчно", призна още финансовият министър.

Гечев посочи, че част от грешната преценка за приходите е факт заради сбърканите прогнози за международните цени на петрола. „Ефектът е от 160 млн. лева по-ниски приходи от акцизите на петрола“, обясни червеният депутат.

Бившият финансов министър Петър Чобанов призна пред депутатите своята експертна отговорност за неизпълнението на бюджета. Той припомни, че през лятото е внесъл актуализация на бюджета с 500 млн. лева по-малко приходи, както и увеличаване на тавана на дълга, за да може по-плавно да се наберат средствата на външни или вътрешни пазари.

Пред вътрешната комисия в 42-то Народно събрание Чобанов е посочил, че промените в Закона за МВР не са финансово обезпечени. Но бившият финансов министър отказа да поеме отговорност за плащанията на служебното правителство, които са над 1 млрд. лева. Към тези средства се добавят и 750-те млн. лева, плащани от бюджета по проекти със спряно европейско финансиране.

Мартин Димитров от Реформаторския блок препоръча в бюджета за догодина да се заложи дефицит под или 3 на сто, но да бъдат предвидени буфери. Той посочи още, че по-малкият приход от акцизите може да се дължи и на по-слабата контролна дейност. Финансовият министър Горанов обеща промени в законодателството за подобряването на събирането на приходите от ДДС и акцизи. 

Горанов беше категоричен, че порочната практика за невъзстановяване на ДДС е прекратена от предходното правителство. Това е една от добрите работи на кабинета „Орешарски“, посочи финансовият министър и допълни, че и сегашният кабинет ще продължи да се разплаща навреме с бизнеса.

Социалните партньори са против дефицит над 3%, защото той отдалечава страната от еврозоната, припомниха още от БСК по време на дебатите.

* Актуализирана към 12.45