УниКредит Булбанк: Износът е с 25% над пика си, отчетен преди шест години

Ролята на банките

„Икономическата среда след кризата се характеризира с по-голяма сложност и по-ограничено предлагане на капитали“, коментира главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Той обясни още, че потенциалът за растеж е ограничен и от загубата на работна сила и известно нарастване на емиграцията. "В годините преди кризата банките разчитаха твърде много на сходствата и сближаването в региона. Рисковете бяха подценени повсеместно, а най-вече – политическите", смята още Хампарцумян.

„Днес банките в Централна и Източна Европа са изправени пред предизвикателството да управляват риска по-добре от всякога и да работят с по-силни капиталови и ликвидни буфери“, анализира ситуацията в региона Хампарцумян. Според него банковият сектор трябва да съсредоточи усилия в развитие на малки и средния бизнес и в сектора на селското стопанство, които имат потенциал да бъдат двигател за развитие на икономиката. 

Според УниКредит Булбанк банките в ЦИЕ трябва да преустроят своите бизнес модели, за да се приспособят към новата реалност след кризата. Това включва подобряване на управлението на рисковете и възвръщане на доверието към кредитните институции. За постигането на това са нужни и сливания и придобивания в сектора. От банката посочват, че до момента в ЦИЕ подобни сделки в сектора в последно време няма, но очакват раздвижване.

Западните банки, под чиято шапка оперират едни от най-големите клонове в региона, играят дълбока роля в икономиките на държавите от ЦИЕ. Според УниКредит големите банки няма да напуснат България или региона на ЦИЕ като цяло, но експертите очакват, че това е възможно в страни, в които западните банки притежават клонове с по-малък пазарен дял.

„Банковото финансиране също е важно за икономическия растеж, но най-важни са структурните реформи. Те трябва да стимулират натрупването на капитали. От там производителността ще се покачи, с което ще ускори растежът. След това първото нещо, което ще се случи, е реалните лихвите да паднат. Второ, ПЧИ и средствата от европейските фондове ще се покачат, докато волатилността спада“, коментира от своя страна Георгиу Георгакопулос, вицепрезидент на Bancpost Romania. 

Банките в Румъния са добре капитализирани и ликвидни, макар и да имат някои недостатъци. За да не бъдат обвинявани, че не отпускат кредити на фирмите, банките очакват от компаниите финансова дисциплина, ясни планове, прозрачност и стабилна акционерна структура, подчерта той.

Хампарцумян направи сравнение между румънския и българския банков сектор, като посочи, че те имат сходни проблеми, но и у нас и в северната ни съседка банките няма как да бъдат двигатели на растежа, а само могат да го следват.

Лихвените проценти в България са едни от най-високите в ЕС

Лихвите по фирмените и ипотечните кредити, отпуснати в евро, са най-високи в България в сравнение с всички държави членки на ЕС. Страната ни е втора по размер на ставките по потребителските заеми в евро, първа по отношение на лихвите по депозитите за домакинствата, докато лихвите по фирмените спестявания са третите най-високи.

Високите лихви пречат на възстановяването на българската икономика, отчитат от УниКредит. Основната причина за това е, че в действителност лихвите по кредитите реагират не само на фундаменталните фактори, но и на несигурността.

Увеличаващата се несигурност и спадащото доверие се дължат на някои институционални слабости, измежду които липсата на върховенство на закона и на значителен контрол над корупцията. Реалните лихвени проценти в България са високи и заради разрушаващото влияние на дефлацията, посочват от УниКредит.

През юли лихвата по всички отпуснати фирмени кредити в левове със срок над 5 години у нас е 7,8%, докато в евро тя е 7,1%, а по заемите със срок между 1 и 5 години – 7,3% а левовите и 7,2% за евровите. По ипотечните кредити ставката е 7,8 на сто за левовите заеми и 7,5% за евровите. При потребителските цифрите са, съответно - 10,5% и 9,4%.

Лихвата по депозитите на домакинствата със срок до 2 години през юли са 3,3% в евро и 3,4% в левове. Страната ни е първа в ЕС и по този показател. Средната лихва по всички привлечени фирмени спестявания през юли е 2,2% за евровите и 2,6% за левовите. Лихвата от 2,2% отрежда на България третото място на Стария континент. По време на конференцията Левон Хампарцумян посочи, че високите лихви по депозитите се дължат и на високите лихви, които поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка предоставяше на своите клиенти. Според него процесът на конвергенция при лихвените проценти ще продължава.

Актуалната лихвена статистика за август Българска народна банка ще публикува в четвъртък.