Преглед на печата за 22 септември

Новата програма "Конкурентоспособност" тръгва само с една процедура от януари

"Сега"

Новата програма за бизнеса "Иновации и конкурентоспособност" ще тръгне само с една отворена процедура през януари. От първия месец на следващата година фирмите ще могат да кандидатстват за пари, които да използват, за да увеличат износа си. Минималната сума за безвъзмездното финансиране по тази мярка е 100 000 лв, а максималната - 1 млн. лв. Останалите мерки на програмата временно ще останат недостъпни.

Това става ясно от работната програма на "Конкурентоспособност", публикувана за обществено обсъждане. В нея обаче не е посочено какъв е бюджетът на всяка една от мерките. Очакванията са, че цялата програма ще разполага с над 2 млрд. лв.

През септември догодина ще бъде следващият "прозорец" за фирмите, които искат да купят с европари енергоспестяващо оборудване или да монтират соларни панели, за да подобрят енергийната си ефективност. Проектите ще получат финансиране между 50 000 и 1,5 млн. в. Най-късно – едва през декември догодина, ще бъде отворена мярката за иновации. Финансирането по нея ще бъде от 100 000 до 500 000 лв.

Стоян Александров: БНБ не иска да вземe решение за КТБ

"Сега"

От казаното от управителя на Българска народна банка (БНБ) Иван Искров излиза, че всичко се е случило едва ли не извън централната банка. А ако е имало действително сериозни проблеми, къде е бил този надзор?, коментира пред БГНЕС доц. Стоян Александров интервюто на гуверньора пред БНТ.

"Още повече, че два дни преди Корпоративна търговска банка (КТБ) да бъде поставена под особен надзор Искров направи изявление, че банковата система е стабилна и ликвидна. Това важи изцяло и за КТБ – години наред са представяни отчети на тази банка и фактически не е имало никакви подозрения. И това, което беше направено за Първа инвестиционна банка, наполовина да беше направено и за КТБ, то тя можеше да бъде спасена. Пък след това, ако има вътре проблеми, те могат да бъдат решавани по съответен начин", казва Александров.

"Но от БНБ нямаше една дума в защита на КТБ, за успокояване на клиентите. Имаше възможност за финансова подкрепа, но не беше дадена. За съжаление наред с централната банка и правителството носи своята отговорност, и то огромна. И от страна на правителството нямаше никакви изявления – нито от финансовия министър, нито от премиера. А това, което Искров предлага, вече проф. Валери Димитров го коментира – БНБ просто не иска да вземе решение, тъй като каквото и решение да вземе, все ще има критика към нея. И затова, ако може, политиците да поемат целия ангажимент. Но не се дава основният отговор на въпроса – какво е състоянието на банката, кога ще бъде решена съдбата ѝ", допълва Стоян Александров.

Швейцарци живеят в "умни къщи" от България

"Новинар"

Екокъщи, произведени в Хасково, направиха бум на строителния пазар в Швейцария и буквално издухаха конкуренцията от близки и далечни държави. Уникалните постройки са от орловдолска глина, добита в тополовградско и българска слама, съобщава haskovo.net.

Технологията им прилича на старите български кирпичени постройки, но с леки подобрения. Разработвана е 10 години от инженер и архитект.

Идеята е на трима предприемачи – двама швейцарци и един българин от Хасково. Тримата създали акционерно дружество. Наели производствена база в Хасково и стартирали преди около година и половина. Вече имат няколко къщи в подножието на Алпите, издадени до ключ.

"Гражданска отговорност" поскъпва с до 10%

"Новинар"

Застраховката "Гражданска отговорност", която е задължителна, ще струва с поне 10 на сто повече отколкото е в момента, прогнозираха от бранша.

До момента за автомобил среден клас с обем на двигателя до 1 700 кубика шофьорите плащаха между 180 и 200 лв. Поне 20 лв. отгоре ще им струва новогодишната "честитка".

В края на годината близо 70 на сто от шофьорите подновяват полицата си за гражданска. Именно тогава в битката за клиенти и в пика на кампанията, застрахователите обикновено пускат по-изгодни оферти, но това е за кратко и мнозина изпускат промоциите.

Лошото лято и закъснялата селска програма свиват инвестициите в нова техника

Capital Daily

По-ниските добиви в сравнение с миналата година, лошото качество на зърното и липсата на средства по европейските програми на този етап ще доведат до по-малки инвестиции в нова техника, семена и торове. Такива са опасенията и на земеделските производители, и на търговците на селскостопанска техника. Независимо от тях обаче петото издание на международното изложение "БАТА агро", което се провежда в Стара Загора, привлече рекорден за историята си брой участници и стотици посетители.
През тази година "БАТА агро" събра 211 фирми, от които девет чуждестранни. През 2013 г. броят на участниците беше 193. Панаирните щандове, разположени на бившето летище на областния град, сега заеха площ от близо 33 000 кв.м.

"През първата година на "БАТА агро" участваха едва 83 фирми, а заетата площ беше 16 000 кв.м. Сами можете да пресметнете какво сме постигнали за изминалите 5 години", посочва Тодор Николов, член на управителния съвет на Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА), която стои зад проявата.

Така равносметката е, че днес изложението в Стара Загора е едно от най-мащабните в страната. Участниците в "БАТА агро" 2014 имаха възможността да демонстрират машините си върху площ 60 000 кв.м. В изложението участваха както фирми, свързани с продажбата на агротехника, така и производители и търговци на препарати за растениевъдството, семенарски компании и фирми, чиито дейности са непряко свързани със земеделието.

Зърнопроизводителите очакват ниска печалба

Capital Daily

По данни на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) общото произведено количество пшеница през 2014 г. ще бъде около 4,2-4,3 млн. тона, при предварително прогнозирани от Министерството на земеделието и храните около 5 млн. тона.

"При цените на пшеницата на пазара до момента – от 26 до 30 ст за килограм, не се очаква добра печалба за зърнопроизводителите", казва заместник-председателят на НАЗ Радослав Христов.

Сметките показват, че при среден добив от 400 кг на декар и при цена на пшеницата от 26 до 30 ст доходът за зърнопроизводителя е максимум 120 лв. от декар.

"Данните на националната асоциация показват, че един зърнопроизводител има разход от 160 лв. на декар пшеница", обяснява ситуацията Христов и допълва, че голяма част от зърнопроизводителите ще бъдат на загуба.