Развитие на високотехнологична военна индустрия - с ръст на разходите за отбрана

Плавно повишаване на разходите за отбрана ще позволи развитие на високотехнологична отбранителна индустрия в България на фона на развитието на въоръжените сили на страните от Източна Европа, пълната им интеграция в структурата на силите на НАТО и постигане на високооперативна съвместимост са най-важните задачи на Алианса.

Това коментира в предаването “Събота 150” на БНР служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов.

Според стратегията за членството ни в НАТО в следващите 6 години ще бъдат похарчени близо 1,8 млрд. лева за отбрана и инвестиции за бойни самолети, бойни корабии за модернизация на българската армия.

“Няма оперативна програма, свързана с отбраната, тъй като отбраната е национален приоритет, национална задача. Така че ние, всъщност, допълваме пакета от оперативна програми с една национална програма на доста скромна сума от 1,8 млрд. лева, които считаме, че могат да бъдат допълнени със съфинансиране от програмите за инвестиции в сигурността на НАТО, от част от програмите на Европейския съюз, от двустранно сътрудничество със страни като САЩ, Германия и др., както и чрез по-ефективно използване на инициативите за интелигентна отбрана, както и споделяне на разходите в рамките на ЕС”, коментира Шаламанов.

Тази програма е жизнено необходима, тъй като за изтеклите 10 години са похарчени същото количество пари, но при лошо управление и недобро планиране. Гаранциите са, че сега ще има ясна национална програма, ще бъде създаден орган за управление на тази национална програма, както има органи за управление на оперативните програми, подчертава той.

“Предпочитам българската армия да бъде превъоръжена, тъй като последните 25 години не са правени планирани и целенасочени инвестиции. Основната бойна техника е от времето на Варшавския договор, все по-трудно се поддържа и все по-голяма степен на зависимост на държави извън НАТО и ЕС”, допълва той.

Шаламанов коментира още, че решението на кризата в Украйна може да бъде само политическо или дипломатическо. За да се случи това, трябва да има работещо споразумение за примирие и подкрепа от страна на Русия.

“НАТО прави максимално възможното, да гарантира сигурността на страните-членки и да бъде активен участник в разрешаване на кризите около границите на Алианса. Програмите за сътрудничество с Украйна са отворени и активно между НАТО и Украйна, затова се провеждат и учения, затова има и офис на НАТО в Киев, който се усилва, затова се отвориха 4 доверителни фонда. За един от тях водеща нация е Румъния, примерно по кибер-сигурност”, коментира военният министър.

Той допълва, че България се е ангажирала с прино към този фонд и към долекуване, рехабилитация и адаптация на украински военнослужещи. “Считаме, че това в момента е необходимата помощ, която България, която НАТО, може да предостави”, посочва още Шаламанов.

Шаламанов коментира, че не само конфликта в Украйна крие заплаха за националната сигурност на България в краткосрочен план, поради което страната ни изпраща въоръжение на противниците на "Ислямска държава". Министърът не очаква това да даде повод на радикалните ислямисти да намразят страната ни.

“Случващото се в Северен Ирак, Сирия, в близост до нашите граници е сериозен риск не само по линия на бежанци, но и по линия на проникване на ислямизъм на територията на Балканите, включително на територията на нашата страна. Ситуацията в Черно море, в Източна Украйна, замразените конфликти в Молдова, в Грузия и в Кавказ като цяло, са източници на нестабилност, които ограничават възможностите за развитие”, изтъква министърът.

“България, бидейки част от свободния свят, споделяйки ценностите на човешкото достойнство, на развитието, има враг в лицето на всички, които посягат на човешкия живот, които не зачитат човешкото достойнство, които не зачитат ценностите на демокрацията и на свободата. Това, че изпращаме като дарение въоръжение, което е в излишък в българската армия, от което имат нужда и за което са се обърнали за помощ, просто защото е същото като въоръжението, с което те разполагат, не считам, че това може да бъде основната причина за противоречията, които има между нас – страните на свободния свят и между това ислямистко-радикално движение”, смята Шаламанов.