Министерството на труда и социалната политика (МТСП) предвижда три възможни варианта за административно увеличение на минималните осигурителни доходи (МОД) за секторите без постигнати споразумения.
Вариантите са предложени на работодатели и синдикати по време на проведеното днес заключително заседание на работната група по определяне на минималните осигурителни доходи за 2015 г., съобщават от Българска стопанска камара.
Припомняме, че министърът на труда Йордан Христосков съобщи, че ще има административно увеличение на МОД в браншовете без споразумение между работодатели и синдикати през последните две и повече години. Според него се наблюдава тенденция на умишлено недоговаряне в някои икономически дейности.
Първият вариант предвижда запазване на нивото на МОД от предходната година. При него средният ръст на МОД за всички дейности ще бъде 4,1%, което се равнява на допълнителни приходи за осигурителната система в размер на 36 млн. лв.
Административно увеличение, равно на средното увеличение на МОД за дейностите със споразумения, е второ предложение. При него средно МОД ще нарасне с 5,5% и ще донесе допълнителни 49 млн. лв. приходи в осигурителната система.
Административно увеличение, равно на прогнозната инфлация за 2014 г. (2,4%), е вариант, при който средният ръст на МОД за 2015 г. ще бъде 4,9%, а допълнителните приходи за осигурителната система ще са в размер на 43,4 млн. лв.
Представителите на синдикатите застъпват прилагане на втория вариант, т.е. МОД да нарасне с 5,5%. Аналогична позиция изказа и зам.-министърът на труда и социалната политика Румяна Георгиева. Според нея 5,5-процентно увеличение на МОД трябва да се приложи в секторите, в които в продължение на две години не са постигани договорености.
Според представителите на работодателите обаче подобна диференциация е неприемлива и поставя в неравностойно положение отделните сектори на икономиката. БСК, БТПП и АИКБ категорично настояват за секторите без споразумения МОД да бъдат запазени на нивата от предходната година.
Договореното до момента средно увеличение на минималните осигурителни доходи за 2015 г. е 4,2%. Споразумения между работодатели и синдикати са постигнати за 39 от общо 85 икономически дейности, уточняват от социалното министерство.
Най-голямо е увеличението в секторите "Производство на електрически съоръжения (12,6%), "Производство на изделия от други неметални минерални суровини" (12,5%) и "Въздушен транспорт" (12%), "Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти" (11,3%). Над 5% е увеличението на МОД в металургията, дървообработващата и мебелната индустрия, птицепроизводството и търговията. В строителството, енергетиката, хранително-вкусовата и пивоварната индустрия договорените увеличения са под 1%.
Общият брой на осигурените лица в икономическите дейности със сключени споразумения е 987 947 души, т.е. малко над половината от заетите в икономиката.
Взето е решение преговорите между синдикати и работодатели в секторите без постигнати до момента споразумения да продължат до стартиране на бюджетната процедура за 2015 г.
От КНСБ пък обвиняват „някои работодателски структури на национално ниво“ в опит да саботират преговорите по договаряне на минималните осигурителни доходи. Това се казва в съобщение на синдиката до медиите.
„Акцията за ликвидиране на МОД като ефективен и ефикасен инструмент срещу сивата икономика и за по-качествена заетост не успя, пише в съобщението на синдиката. Публичните кампании, че прилагането на минимални осигурителни доходи и на минимална работна заплата за страната са вредни за икономиката и за заетостта, които се подклаждат периодично от различни „загрижени” кръгове и „експерти”, вероятно ще продължат и в бъдеще, но те рядко боравят с точни числа и факти“, пишат от КНСБ.
От там припомнят изводите от огласеното от МТСП изследване за мнението на работодатели и работещи относно прилагането и влиянието на МОД, според което МОД не влияе негативно на заетостта.
Аналогични изводи се съдържат и в анализ на Дирекция „Икономическа и финансова политика” на Министерство на финансите от юли 2013 г., където се посочва: „На агрегирано ниво не се наблюдава значимо негативно влияние на увеличението на минималните осигурителни прагове върху броя на лицата, осигурени на минимален праг, допълват от КНСБ.
* Допълнене с позицията на КНСБ