Преглед на печата за 22 август

Усложняването на бързите заеми
в. Капитал Daily

Близо месец след влизането им в сила новите правила за потребителските кредити не са понижили цената на небанковите т.нар. бързи заеми. За сметка на това обаче обновените оферти на компаниите от сектора могат да се окажат объркващи за потребителите заради включените в тях нови изисквания и допълнителни такси.

За да спазят новите изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК), голяма част от дружествата на пазара въведоха по-строги изисквания към кредитополучателите си, като неизпълнението им води до оскъпяване на полученото финансиране или до отказ от финансиране като цяло. Така част от потребителите всъщност се оказват извън пазара, който беше за тях алтернатива (макар и по-скъпа) на банковото кредитиране, а за останалите на практика крайната цена, която заплащат, не се променя особено. По този начин се сбъдват опасенията на част от специалистите при приемането на промените в ЗПК, че те се правят по-скоро с популистка цел и няма да доведат до желания ефект.

Хиляди българи пак ще доплащат ненужно данък
в. Сега

Обявеното от редица институции намерение да се възстанови авансовото удържане на данък върху извънтрудовите доходи за последното тримесечие на годината надали ще бъде прието в срок. Така близо 160 000 данъкоплатци могат да бъдат принудени за поредна година да довнасят накуп данък, въпреки че няма никакъв проблем той да им се прихваща предварително и равномерно. Освен че затруднява ненужно хората, това на свой ред води и до проблеми със събираемостта на дължимите суми.

Преди време експерти от МФ увериха, че тази промяна ще бъде част от пакета с промени в данъчните закони, независимо от смените на политическия караул. Становището се споделя неофициално и от НАП. Гласуването на подобни промени обаче ще бъде възможно едва през октомври, и то само при бързо сформиране на правителство и много експедитивни действия от страна на депутатите. Дори и в този случай обаче промяната ще е закъсняла, защото голяма част от предприятията вече ще са изплатили доходите за октомври без авансово удържан данък, показва внимателният прочит на действащия закон за данъците върху доходите на физическите лица.

Загуби продължават да "изяждат" капитала на "Булгаргаз"
в. Сега

Общественият доставчик "Булгаргаз" се задъхва и не успява да финансира дейността си. Заради това дружеството продължава да "изяжда" капитала си, докато търси заем за текущите си нужди. На 15 август капиталът на дружеството е бил намален с малко повече от 50 милиона лева до 206.2 милиона лева, показа справка във фирмените регистри.

Причината за това е, че "Булгаргаз" трябва да покрие част от финансовите си загуби. Към тази мярка се прибягва за трети пореден път в последните години. С това Съветът на директорите временно е затапил една от дупките в компанията - решено е било загуба от минали години в размер над 98.2 милиона лева да бъде покрита от нетната печалба, която надхвърля 62.1 милиона лева, и от резервния фонд на дружеството в размер над 36 милиона лева. През 2012 г. на "Булгаргаз" отново се наложи да намали капитала. Тогава с решение на бившия икономически министър от ГЕРБ Делян Добрев капиталът на обществения доставчик бе намален със 72.7 милиона лева. През 2011 г. "орязването" бе с 65 милиона лева.

Малкият бизнес залага на сандвичи, кръчми и дрехи
в. Стандарт

Дребният бизнес залага на будки за сандвичи, кръчми и магазини за дрехи. Това са най-разпространените търговски обекти в страната, сочат данните на НАП за броя на свързаните с приходната агенция касови апарати. 427 532 е общият брой на касовите апарати. Най-много са обектите за продажба на разнородни хранителни стоки - 43 955. Тук влизат освен кварталните бакалии и будките за продажба на сандвичи, дюнери, сладолед, царевица и т.н. Отделно са месарските магазини (1962 броя), фурните (1962 броя), както и магазините за цигари и алкохол (4772 броя) и за плодове и зеленчуци (7059 броя). Любопитно е, че питейните заведения (21 744 броя) са близо два пъти повече от ресторантите в страната (11 912 броя). Това че българинът може да пие и без мезе се потвърждава и от факта, че дискотеките (624 броя) са повече от пицариите (592 броя).

Заради ембаргото: БГ фирми с клонове в Сърбия
в. Стандарт

Български предприятия са изявили интерес към инвестиции в съседна Сърбия, след като Русия въведе ембарго за внос на земеделски стоки от Европа. Това обясни първият съветник в посолството на Република Сърбия у нас Александър Миличевич.

От години съседите и страната на Путин имат безмитен режим помежду си. Според договорките без облагане от Сърбия могат да се изнасят продукти, от които поне 51% са произведени именно на територията на комшиите, обясни Миличевич за "Стандарт". Проверка на вестника показа, че родни компании имат интерес да преработват български суровини при съседите или да пакетират готова продукция. Месари и мандраджии обмислят варианти да построят малки цехове при комшиите или да купят фалирали предприятия.

В Карлуково снимат най-скъпия руски филм
в. Новинар

Най-скъпият руски филм в историята ще бъде сниман в България, предаде агенция ИТАР-ТАСС.

Лентата се казва "Дракони" и е екранизация на повестта "Ритуал" на фантастите Сергей и Марина Дяченко. Продуцент на филма ще бъде Тимур Бекмамбетов, който стои зад една от най-успешните и скъпи поредици в руското кино - "Нощна стража".

Бекмамбетов е познат и в Холивуд, където снима екшъна Wanted с Анджелина Джоли, както и фентъзито "Ейбрахам Линкълн: Ловец на вампири". Бекмамбетов ще режисира и нова версия на американската класика "Бен Хур".

Снимките на "Дракони" в България вече са започнали в пещерата Проходна край Карлуково. Кинаджиите търсели подходящи места в Италия, Тайланд и Южна Корея, но в крайна сметка се спрели именно на българската пещера заради нейния уникален свод и отворите с форма на очи.

ЦИК отказа регистрация на две партии
в. Новинар

Две партии няма да бъдат допуснати за участие на предстоящите избори на 5 октомври. Централната избирателна комисия (ЦИК) отказа регистрация на „Другата България” и на една от партиите с общо име Българска комунистическа партия (БКП).

Според решенията на комисията "Другата България" не е успяла в срок до 20 август да предостави на електронен носител и в структуриран вид списъка с избиратели, подкрепящи партията.

Две партии пък са поискали регистрация под едно и също име – БКП. Председателят на едната от тях – Крум Захариев, не е подал редица документи, включително и уверение, че той легитимно представлява партията. ЦИК е дала срок за отстраняване на пропуските, но той не е спазен.

По данни на Софийския градски съд БКП се представлява от Зорка Спасова. Тя също е подала документи за регистрация с недостатъчен брой подписи. Това наложило партията да събере допълнителни 50 броя, които е представила в срок на ЦИК, но тяхната проверка още не е минала.