Преглед на печата за 5 август

Енергийните дружества на борсата разочароваха с резултатите си
в. Капитал Daily

Регулаторните промени в енергетиката продължават да оказват натиск върху дейността на дружества в сектора, показват финансовите отчети към полугодието на публичните компании от групата на ЧЕЗ и "Енерго-про". Данните илюстрират спад на приходите и трупането на нови загуби, което в предишни периоди водеше до декапитализации. Очертаващо се като тенденция е осезаемото намаление на приходите от такси при разпределителите дружества и подобрение на финансовия резултат на снабдителните компании. Предизвикателство пред тях до края на годината се очертава да е стартиралият на 1 юни балансиращ пазар на електроенергия, който вече се включва в сметките на крайните потребители.

Отчетените загуби към полугодието от "ЧЕЗ разпределение", "ЧЕЗ електро" и "Енерго-про продажби" не са неочаквани, имайки предвид задържането и намалението на цените на електроенергията за крайните потребители. Заедно с производствените предприятия и те поеха част от удара на тази регулаторна практика в сектора. Друг фактор за влошените резултати е по-топлата зима и хладното лято, която се отрази в по-слабо търсене на електроенергия. Пренасяйки през мрежите си и продавайки по-малко ток на потребителите, компаниите реализират двуцифрени спадове на приходите.

Държавни енергийни фирми скриха резултатите си
в. Капитал Daily

Държавните енергийни дружества за пореден път доказаха, че прозрачността не е сред силните им страни. Въпреки че държавните компании за длъжни да публикуват отчетите си за първото полугодие до края на юли, справка в сайта на финансовото министерство показва, че липсва информация за ключови фирми в сектора. Единствените компании, които обявиха данните си, са Енергийният системен оператор (ЕСО), "АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз", както и няколко по-малки дружества. Липсват обаче отчетите на Националната електрическа компания, "Мини Марица-изток" и "Булгаргаз", а Българският енергиен холдинг удобно е подал годишните си данни за 2013 г., а не тези за първото полугодие на 2014 г.

Публикуваните отчети пък показват разнородна картина. Докато "АЕЦ "Козлодуй" увеличава приходите си и излиза на печалба най-вече заради отпушването на износа на електроенергия, "Булгартрансгаз" запазва приблизително стабилни резултатите си. В същото време при ЕСО отрицателен ефект оказва намалението на ставката за пренос и отпадането на таксата за достъп на ВЕИ централите, което води до загуба за полугодието.

70% от хората в програмите за заетост се връщат на борсата
в. Сега

Ефектът от мерките за субсидирана заетост продължава да бъде много спорен. Около 70% от хората, които са приключили работа по програми и мерки за заетост, финансирани от националния бюджет и от еврофондовете през юни, са се върнали обратно в бюрата по труда. Това показва справка на Агенцията по заетостта, изготвена за "Сега".

През юни по програми за заетост, насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта и по схеми на ОП "Развитие на човешките ресурси" са приключили договорите на около 1000 души. 700 от тях са се регистрирали отново в бюрата по труда. Няма данни дали останалите 300 души да си намерили по-трайна работа или просто не са се записали веднага в бюрата по труда.

Млади производители на плодове и зеленчуци ще са с предимство за финансиране
в. Сега

В последния за изтичащия програмен период прием по мярката "Млад фермер" с предимство ще се финансират проекти на млади земеделски производители, които отглеждат плодове и зеленчуци. Това става ясно от публикувания на сайта на земеделското министерство дългоочакван проект на наредбата за условията по мярката.

Това става възможно, тъй като отпада бонусът за млади земеделски производители, които са кандидатствали или планират да кандидатстват по мярката за агроекология. През тази година тя не се прилага. Вместо нея, според заместник-министъра на земеделието в оставка Явор Гечев, може да се насърчават проекти за производство на плодове и зеленчуци. Сектор животновъдство и стопанствата в преход към биоземеделие все пак запазват своя приоритет. Субсидията за млад фермер е до 25 хиляди евро. От мярката могат да се възползват земеделци до 40-годишна възраст.

Нова такса - “без поръчител”
в. Стандарт

Броени дни след като поправките в закона за т.нар. бързи кредити влязоха в сила, финансовите институции, които предлагат подобни услуги, намериха начин да спасят печалбите си, алармираха читатели на "Стандарт". Преди месеци, по предложение на Георги Кадиев, който бе депутат от "Коалиция за България", Народното събрание наложи таван от 50% на годишния процент разходи (ГПР) по кредитите, което се прие бурно от бранша, който започна да говори за фалити.

За да се застраховат, наложиха изискване за поръчител или обезпечение, които да намалят риска от невръщане на заема. Едно от най-големите предимства на "бързите" кредити обаче бе именно липсата на подобни изисквания. А и някои клиенти, по различни причини, не могат да ги покрият. Затова те отново предлагат кредити само срещу лична карта, но налагат високи наказателни такси, ако кредитополучателят не посочи поръчител.

България е най-засегната от санкциите срещу Русия
в. Стандарт

България, Черна гора и Кипър ще бъдат най-засегнати от новите санкции срещу Русия. Това става ясно от доклада на Международния валутен фонд относно вторичните ефекти за световната икономика, до които ще доведат мерките срещу руската политика в Украйна. Тези три държави са посещавани от най-много руски туристи, които са значителен фактор за икономиката им. С поевтиняването на рублата и нестабилната икономическа ситуация руснаците вече пътуват по-малко в чужбина. Това се забелязва в страните от ЕС и най-вече в Чехия, посочва МВФ.

Над 1 млн. болни на опашка за корекции в здравните книжки
в. Стандарт

По-малко от месец имат над 1 млн. хронично болни, за да презаверят рецептурните си книжки. Ако не го направят до 31 август, няма да могат да си купуват лекарство, поемани напълно или частично от НЗОК.
Висенето на опашка се налага заради международната статистическа клас на болестите, която беше въведена миналата година. Тя изисква прекодиране на лекарствата от тризанчни в четиризначни кодове. От общо 2 300 904 българи, които имат рецептурни книжки, 1 270 503 души вече са ги презаверили, отчетоха от НЗОК.