Произведените в Гърция и Испания праскови конкурират сериозно продукцията в България, свалят цените и затрудняват реализацията на външни пазари. Това каза председателят на Сдружение "Българска праскова" Коста Петров пред БТА.
Тази година производителите в Сливенско, където се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в страната, очакват над тон и половина средно на декар при десертните сортове. При компотните сортове реколтата вероятно ще достигне 2 – 2,5 тона на декар. Прасковените насаждения в областта са 10-12 хиляди декара, като 50 на сто от тях са нови.
В момента изкупните цени на прасковите са до 60% по-ниски спрямо предходната година, коментира Коста Петров пред Investor.bg. Той посочи, че на борсите десертните плодове се продават на цени от 30 до 60 ст./кг, а тези за компот се изкупуват от консервните фабрики приблизително на 50 ст./кг.
Производителите са притеснени от реализацията на реколтата, каза Петров. Те реализират традиционно компотната праскова към местните преработватели.
Към по-късните сортове проявяват интерес гръцки преработвателни предприятия и искат да ги изкупят на сто процента. Оттам предоставят и безплатен посадъчен материал на бъдещи овощни градини с по-късни сортове.
Петров обаче отбелязва, че особено трудна ще бъде реализацията на десертните сортове, които се събират в момента.
Причината е, че в Испания прибирането на прасковите започва по-рано и те са навлезли с ниски цени и голяма производителност на пазара, заеман досега от гръцките производители.
Испанските праскови с по-ниски цени са се наложили в Полша, Русия и Прибалтика, а това е свило с 50 на сто поръчките на гръцките праскови. Те са насочени към България на много по-ниски цени и това е "съборило" цените на българските производители. Гръцките фирми са се настанили и на румънския пазар, на който пък традиционно са продавали българските фирми.
Българските производители на праскови трябва да се съобразят с пазара, коментира Петров. По думите му те или трябва да се съобразят с ценово равнище, което удовлетворява и производителя, и търговеца, или продукцията ще бъде изхвърлена. Вътрешният пазар е задоволен, ако няма готовност и условия за износ, продукцията пропада.
Според Петров българските производители на праскови трябва да се ориентират към износ в Беларус, Полша и други страни.
Като цяло неблагоприятните метеорологични условия силно влияят върху качеството на овощните култури. Очаква се заради дъжд, градушки и вредители общо да бъдат отчетени щети за 10-15 на сто от продукцията, отбеляза производителят.
преди 10 години Кой от вас е виждал праскови на снимка??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Без конкретни числя няма как да сме сигурни, че е така, както казваш. Ние сме пословични със своята неефективност, така че това (което казваш) нищо чудно да е само оправдание. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години проблема е в това, че старите страни членки на ЕС получат много по-големи субсидии за селскостопанското производство отколкото новите страни като България и заради това се получава така, ако субсидиите са равни за всички страни, то нашите производители щяха да са много по-конкурентно способни от европейските си конкуренти, дори и че сме с много по-стари и неефективни технологии в областта на селското стопанство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години За субсидирани цени на селскостопански стоки не си ли чувал? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Българските производители би трябвало да се засрамят, че гръцката продукция е много по-евтина от тяхната. Особено защото разходите за труд, горива и торове са много по-високи в Гърция, а не в България, но продукцията пак е по-евтина. Предполагам, паметливите си спомнят когато литър олио от български производител струваше 5.5 лв, а от холандски/немски 2,5 лв. отговор Сигнализирай за неуместен коментар