Държавата трябва да определи екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000, препоръчва още Светлана Боянова. Допълнителни зони извън Натура, също могат да бъдат обявени като постоянно затревени и да бъде въведена забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани.
Светлана Боянова посочва още, че проблем се оказва и почистването на пасищата. То е осуетено, защото за него са отговорни много институции – включително еколозите към общините, горските стопанства и областните служби по земеделие. Общините и горските стопанства поставят рестрикции пред почистването на пасищата от дървета и храсти, а за привеждането им в добро земеделско състояние се изисква изрязването им.
Съответно много общини не знаят как да издадат разрешителното, поставят високи такси от 12 лева на корен и други местни практики, които възпрепятстват почистването, посочва още експертът. Според нея лесничеите от своя страна считат растенията с диаметър над 6 см за дървета, а пасищата с над 10% покритие на дървета – за гори, дори и тези дървета да са дива ябълка, глог, дрян и други негодни за дърводобив видове.
Боянова посочва, че така много пасища се присъединяват към горския фонд – включително общински, държавни и частни пасища. Затова и нейната препоръка е държавата да се намеси и да реши дали пасищата, обрасли с глог, мъждрян, драка, хвойна и дива круша, ще подлежат на почистване и ще си останат пасища или ще бъдат оставени на лесовъдите, които да ги запишат като гори, след което е практически невъзможно да станат отново пасища.
Сред проблемните моменти е и въпросът за субсидиите за пасища и кой ще бъде активният фермер по отношението на пасищата, допълва в заключение Боянова.
Последните промени на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които бяха приети практически без какъвто и да е дебат с всички заинтересовани страни, регламентират отдаването на държавни и общински пасища и ливади без търг на собственици и ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, пропорционално на броя и вида на регистрираните животни, по пазарна цена, определена от независим оценител, припомня Боянова.
Според нея причина за намаляването на площите на пасищата е и една заповед на министъра на земеделието Димитър Греков, която ограничава получаването на субсидиите за пасища само до животновъдите. По този начин собственици на имоти, които обаче нямат животни, са обявили своите площи като „ливади”, макар и те напрактика да са пасища.