Преглед на печата за 19 юли

Искат от банките да изплатят влоговете в КТБ
в-к Стандарт

Наши водещи банки могат да спасят вложителите на КТБ. Те могат да им изплатят суми по депозитите, а след това да си чакат парите от затворения трезор. Този вариант е бил обсъждан на среща между топбанкери и високопоставени депутати, научи "Стандарт". Ако спецзаконът за КТБ не бъде приет, то вероятно отварянето на трезора ще се отложи още веднъж. И вместо на 21 септември по-вероятната дата ще е около 15-20 октомври. Пред депутати шефове на най-големите ни трезори дали да се разбере, че банките са им в много добра ликвидност. И могат без проблем да посрещнат вложителите на КТБ. Ако този вариант влезе в ход, най-вероятно няма да се пресмятат високите лихви. Но все пак хората ще са спокойни, че ще си вземат парите.

От Българска стопанска камара също имат предложение за решаване проблема на депозантите чрез цесиониране на техните вземания от затворения трезор. Според тяхната схема, търговските банки могат да предложат на вложителите в Корпоративна банка договори за цесия на вземанията им в размер на левовата равностойност до 100 хил. евро. Банките ще открият депозит на името на съответния клиент и така ще се превърнат в кредитор на КТБ, а вземанията им ще бъдат гарантирани от фонда.

Банкери отказаха да коментират подобен сценарий. Не е имало среща с никой от шефовете на "Райфайзенбанк", "УниКредит Булбанк" и "Банка ДСК", научи "Стандарт" от съответните кредитни институции. Те дори не са чували, че техните трезори са спрягани да изплащат влоговете в затворената КТБ. "Нещата не са толкова прости. Първо се взема решение как технически да се осъществи процедурата, уточняват се всички подробности", поясни виден банков директор.

Консултанти: Не е сигурно, че няма да загубим 1 млрд. лв. по селската програма
в-к Сега

Земеделското министерство и Държавен фонд "Земеделие" трябва да се постараят, за да успеят да спасят 1 милиард лева по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Това става ясно от писмо на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) до агроминистерството и до фонда. Те предупреждават още, че 2014 г. е вече преполовена, подписани договори няма, а срокът за изпълнение на проектите е до края на юни догодина. Забавянето ги обрича на провал, тъй като голяма част от проектите са свързани със строителство.

Основният проблем е, че твърде късно е започнал процесът на подписване на договорите по много мерки, крайният срок за които беше 30 юни 2014 г. Наскоро от земеделското министерство обявиха, че няма опасност парите да бъдат загубени, защото ще бъде приложен нов спасителен регламент на ЕК. В него се казва, че всички заявления за подпомагане, приети по старите правила (преди 2014 г.), може да бъдат одобрявани и след 30 юни 2014 г. Условието е проектите да бъдат преразгледани и одобрени в съответствие на новите изисквания. Според вече бившия шеф на фонд "Земеделие" Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александрова преразглеждането на стотици проекти ще отнеме между 6 и 9 месеца и те ще "отидат в кошчето".

Консултантите също поясняват, че земеделското министерство трябва да промени наредбите и да извърши допълнителни проверки. От БАКЕП изтъкват, че няма яснота какъв ресурс точно ще се прехвърли към най-актуалните мерки в програмата - двете за селски туризъм и мярката за модернизация на стопанствата. Те трябва да бъдат финансирани от Гаранционния фонд или от неусвоените пари от вече одобрени, но неизпълнени проекти по други мерки. В сряда стана ясно, че правителството е взело решение за увеличаване на бюджета по мярката за модернизиране на стопанствата, без да уточнят с каква сума. Зам.-министърът на земеделието Явор Гечев обясни, че тази мярка ще бъде захранена с пари от Гаранционния фонд, по който усвояването е едва около 10%. Той беше създаден в края на 2011 г., за да се спасят средства по ПРСР, които страната ни щеше да изгуби. Откакто е с нов директор, фонд "Земеделие" ударно подписва договори, но затлачените проекти са над 2500.

Богатите влагат парите си в имоти
в-к Стандарт

Богатите започнаха да влагат парите си в имоти. Двойно повече са сделките за апартаменти на стойност над 100 000 евро през май и юни в сравнение с първите четири месеца на годината. Покупките на по-скъпи жилища формират 15% от пазара на недвижимости през последните два месеца, показват данните на агенцията за недвижими имоти "Адрес". "Това означава, че хората с повече спестявания са взели решение да ги инвестират в имот, което е сигурна стъпка, особено предвид падащите лихви по депозитите", коментира Калоян Богданов, маркетинг мениджър на компанията.

Освен че купуват по-скъпи жилища, хората стават и по-решителни при избора на имот. Периодът за сключване на сделка в последните месеци се е скъсил с около една трета и покупките се реализират средно за 30 дни. Друга интересна тенденция е, че расте броят на жилищата, закупени на цена, по-висока от първоначално обявената, тъй като има няколко кандидати за имота. Всяка десета сделка е именно такава, казват брокерите. Заради климатичните катаклизми все повече хора се интересуват и от сградата, в която се намира жилището - питат дали може да издържи на наводнение и други стихии.

Жилищата, закупени с цел инвестиция, са приблизително 12-13%. С 5 на сто до 2% намалява броят на хората, които продават дома си, за да погасят кредит. Все по-често продавачите се разделят с имота си, за да се преместят в друго жилище, затова и не е чудно, че се увеличава делът на сделките с просторни имоти. 40% от покупките са на тристайни апартаменти, срещу 30 на сто до април. Сходни са и процентите при двустайните жилища, докато покупките на едностайни апартаменти са само около 9,5%. Цените на жилищата се запазват сравнително стабилни - около 700 евро на квадрат за София, 670-690 евро във Варна, между 490 и 550 евро в Бургас и Пловдив.

БСП организира прощална атака срещу медиите
в-к Сега

Дни преди края на 42-рия парламент БСП изненадващо предложи да се въведе още по-строг контрол върху медиите по време на предизборната кампания. Медиите ще бъдат длъжни да пазят доброто име на кандидат-депутатите, а специален орган ще следи за тяхното съдържание. На Централната избирателна комисия е отредена ролята на цензор, като за нарушенията са предвидени сурови глоби. Това се разбира от промени в Изборния кодекс, внесени от Мая Манолова, Стефан Данаилов и Мартин Захариев.

Проектозаконът въвежда понятието "редакционна отговорност", която ще се носи за нередности в съдържанието на медийните материали. Вменява се задължението медиите да "не допускат накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността". Изрично се подчертава, че отговорност не се носи, ако се цитира дословно документ или каквато и да е информация, получена "по официален ред". Не е ясно какво се има предвид под "официален ред", нито под "накърняване на правата на другиго".

За да се осъществи по-обхватен контрол върху пресата, се предлага ЦИК да сключи договор с един от наблюдателите на изборите, който да извършва и мониторинг върху съдържанието на вестниците, списанията и онлайн медиите. СЕМ е задължен да прави мониторинг и да докладва за нередностите при електронните медии. Самата ЦИК също получава правомощия по тази линия - комисията ще може да изисква "своевременна информация за дейността на печатните медии и онлайн новинарски услуги в предизборната кампания". Ще бъдат наблюдавани не само националните медии, а и регионалните. Под ударите на закона попадат всички - "обществени и търговски електронни медии, печатните медии и онлайн новинарски услуги". Проектът не уточнява дали блоговете и социалните мрежи трябва да се броят за "онлайн новинарски услуги".

Пускат игралните зали по-близо до училищата
в-к Стандарт

Игралните зали и казината ще може да бъдат по-близо до училищата. Главният вход на игралните зали трябва да бъде на поне 300 метра от главния вход на училища. Това гласят промени на наредба, подготвени от министерствата на финансите и на инвестиционното проектиране.

В момента има изискване казината и игралните зали да са на поне 300 метра от най-близкия вход на училищата. Като разстоянието от 300 метра се мери по най-късия пешеходен маршрут, съобразно правилата за движение по тротоарите и пресичане на улиците. С промените обаче ще се мери разстоянието не до най-близкия вход на училището, а до главния му вход. В момента има проблеми с отварянето на временни входове през оградите на училищата, в резултат на което може да се стигне до отнемане на лицензи за организиране на хазарт, гласят мотивите на вносителите.

С промените обаче едно казино ще може да стои на метри от задния вход на училище, стига разстоянието до главния вход да е над 300 метра.

Недоволни спънаха покупката на нови коли на ДАНС
в-к Сега

Само броени дни след като Държавна агенция "Национална сигурност" пусна голяма поръчка за покупка на нови автомобили, тя е била спряна заради обжалване. Това се разбира от съобщение в Агенцията за обществени поръчки. Обжалването най-вероятно е пред Комисията за защита на конкуренцията, въпреки че не става ясно кой от вносителите на автомобили се е почувствал засегнат.

Както "Сега" съобщи, агенцията иска да купи 84 коли. На практика парите за тях е почти цялата сума, която изненадващо ДАНС получи като подарък от правителството преди седмица. Тогава, без да бъде обявено, кабинетът даде 3.6 млн. лв. към и бездруго раздутия бюджет на службата. С тях ДАНС ще може да похарчи 115 847 000 лв. тази година. За сравнение парите за инфраструктура за т.г. са 200 млн. лв.

По-интересно е обаче описанието на автомобилите, които агенцията възнамерява да купи. То е толкова подробно, че повдигна въпроса дали не е за определен вносител. Например автомобилът от клас Е, на който ще се вози шефът на ДАНС, трябва да бъде черен металик, обем на двигател - 2950 куб. см, не по-малко от 300 конски сили, шестстепенна автоматична скоростна кутия, максимален разход на гориво 10 л на 100 километра и пр. По подобен начин са описани и изискванията за другите коли.

Продадоха русенската резиденция на Живков за 394 000 лева
в-к Новинар

Бившата резиденция "Липник" на Тодор Живков, която се намира в Лесопарка край Русе, най-после беше продадена. Новият собственик на имението е русенска фирма, която го купи за 394 000 лв. В търга в петък участваха две фирми от Русе. Те са наддали по една стъпка от началната цена от 314 020 лв., която бе намалена с 20 на сто след първия неуспешен опит за продажба в края на месец май. Тогава публичният търг не се състоя, тъй като кандидатът изтегли предложението си.

По неофициална информация интерес към закупуването на "Липник" е проявил "Бони холдинг", но заради трагичната смърт на собственика Борислав Николов участието в търга е било отменено. До продажбата на резиденцията се стигна, след като покойният бизнесмен Мишо Бирата я придоби през 2008 г. в замяна на пет апартамента. След смъртта му стана ясно, че бизнесменът има огромни задължения и имението бе обявено за публична продан.

И „България Ер” спря полетите над Украйна
в-к Новинар

„България Ер” последва примера на всички останали авиокомпании в света и спря полетите на самолетите си над Украйна, съобщи Нова телевизия.

„Имаме само един чартърен полет на „България Ер”, който преминава над територията на Крим”, каза изпълнителният директор на родния превозвач капитан Янко Георгиев и поясни:
„Разпоредил съм маршрутът на полета на самолета от Бургас за Казахстан да бъде променен южно от това трасе. Той ще лети на територията на Турция. Това са мерките, които сме предприели още сега”. Оказа се, че и турските авиолинии също са взели решение самолетите им да не летят над Украйна. Френското правителство е наредило авиокомпаниите в страната да не извършват полети в украинското въздушно пространство.

Междувременно стана ясно, че всички пътнически полети в източната част на Украйна са били спрени по разпореждане на властите в Киев. Забраната е с неопределен срок – до второ нареждане. След страшната катастрофа европейската организация по сигурността на въздушната навигация затвори въздушното пространство над Украйна за полети на пътнически самолети. В петък се проведе и спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН, свикано именно по повод на катастрофата на малайзийския самолет.