„Нашето Черноморие преди застрояването като продукт беше далеч по-добър от този, който е в Северна Гърция сега“, каза експертът. В момента по Черноморието легловата база е половин милион места при 30 хиляди преди. Това е убиване на местния хотелиерски бизнес. За съжаление, това не са само някои големи курорти, а касае цялото крайбрежие, допълни той.
Като визира инвестиционния проект за Карадере Димитър Попов посочи, че за 20 хиляди нови легла (както е по проект, бел. ред.) новият инвеститор трябва да докаже поток от 300 хиляди туристи и 30 процента средногодишна заетост в местността. Според него това няма как да стане.
„Летният сезон се сви до два месеца, няма спортни лагери, конгреси, остана ни СПА туризмът, където обаче конкуренцията е жестока. За планинския туризъм също проблемът е тоталното презастрояване, както при летния“, продължи той. За него меморандумът е закъснял поне с 15 години и въпросът е какво можем да спасим от туризма на страната си сега.
Тома Белев от Коалиция „За да остане природа в България“ подкрепи философията за устойчив туризъм, свързан с развитието на регионите, с оставането на приходите от туризъм в страната. „Важно е опазването на природата да бъде част от бъдещето на България и част от развитието на бранша, който дава значим приход към БВП“, посочи той. Целта на документа е да създадем качествен туристически продукт и да се изравним с туристическите пазари в съседните на нас страни. Този продукт трябва да бъде основан на съхранена природа и културна самобитност, заяви Белев.
България има огромни природни забележителности и богатства, но към днешна дата страната ни все още не може да се възползва от потенциала им, защото нямаме стратегия, каза Аспарух Мачирски от Българска асоциация за селски и екотуризъм. „Пишат се мастер планове, идеи, туризмът се залага като стратегически отрасъл, но на практика нищо не се прави“, коментира той. И категорично заяви, че този меморандум е добра идея, която ще даде тласък да се случват нещата.
Владимир Руменов от Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство също приветства идеята на Българска туристическа камара за инициативата. А Кирил Калоянов от Българска асоциация за алтернативен туризъм изрази оптимизъм с документа да се постигне по-сериозно отношение към формите на алтернативния туризъм и за диверсифициране на продукта, като се обърне внимание на този малък, но бързорастящ сегмент. Това са туристи, които пътуват в страната, а не остават в даден затворен комплекс и затова трябва да се ценят, заключи Руменов.