Ще остане ли само теория кръговата икономика?

Възможно ли е кръговата икономика освен теория в бъдеще да се реализира на практика? Това обсъждаха експерти от различни области и представители на бизнеса на конференция за зелената реиндустриализация, организирана от списание „Мениджър”.

Зелената реиндустриализация е част от по-голяма система – кръговата икономика, която прилича на системите в живата природа, заяви Генади Кондарев от екологично сдружение „За земята”.

И така, както в природата биологичните вещества са в кръговрат, е необходимо човечеството да постигне развитие, при което в подобен кръговрат да бъдат вкарани индустриалните материали, които трябва да рециклираме отново и отново, като запазваме във висока степен техните свойства и качества.

„Боклукът е суровина. Напълно трябва да забравим думата боклук, това са материали”, допълни Кондарев. Природозащитникът призова да се дава шанс на различни икономически модели, вместо да се разчита на краткосрочни печалби.

Новият модел на потребление, според него, трябва да разчита основно на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Генади Кондарев посочи, че световноизвестни големи компании вече тръгват по модела на кръговата икономика, а в резултат - по същия път поемат и доставчиците им. И още един пример – в момента жителите на Сан Франциско рециклират 80 на сто от отпадъците, заяви той.

Юлиан Попов, бивш министър на околната среда, а в момента - главен консултант на Европейската климатична фондация за Централна и Източна Европа, припомни, че идеята за индустриализация идва от Европа след като редица европейски страни осъзнават, че прекалено много са се облегнали на услугите и са изоставили производството.

В България обаче политиците са интерпретирали погрешно идеята и са внушили на обществото, че отдавна затворени заводи е възможно да заработят отново.

„Това е дълбока стратегическа грешка, добрата новина е, че тя никога няма да се реализира”, коментира Попов.
Според него в момента Европа губи надпреварата с Китай по отношение на иновациите във ВЕИ, енергийна ефективност и интелигентните технологии за спестяване на енергия.

„Необходимо е да се вгледаме не в индустрията на миналото, а в индустрията на бъдещето – там е зелената индустриализация. Зеленото не е бутиково допълнение към основната дейност, а фундаментът на бъдещото икономическо развитие”, смята Попов.

Без да преструктурираме световната икономика, растежът в глобален мащаб би причинил сериозни щети на околната среда, заяви Тале Кандал, временно управляващ посолството на Норвегия.

„Зелената икономика не засяга само околната среда, тя означава да се създадат положителни алтернативи във всеки отрасъл. И държавният, и частният сектор трябва да бъдат трансформирани, но, за да се случи това, са нужни нови процеси в икономиката”, отбеляза тя.

Тале Кандал смята, че процесът може да бъде катализиран от екологосъобразни зелени данъци и механизми за ценообразуване, за да се стимулира поведение, полезно за околната среда.

Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на „Екопак”, коментира, че е важно да запазим планетата от затрупване с отпадъци, защото има огромна опасност следващите поколения да нямат достатъчно питейна вода и да бъдат затрупани от боклук.

Той сравни количествата отпадъци, които се рециклират в Европа и България – средно 40% рециклиране за Стария континент срещу 94% изхвърлена смет в България. У нас годишно се рециклират само 10 кг отпадъци на жител срещу 340 кг на жител по последни данни за Германия.

Според Бургуджиев с новата методика за такса „Смет”, която се очаква да въведат общините, има реална възможност да се увеличат рециклираните материали.

Представителите на минната индустрия обаче смятат, че обществото като цяло е твърде далеч от модела на кръговата икономика.

„Спирането на добивната индустрия е невъзможно”, заяви Николай Христов, изпълнителен директор на „Дънди прешъс металс”.

„Ще продължаваме да се развиваме, добивайки полезни изкопаеми – засега от сушата, в бъдеще и под водата, а в съвсем далечно бъдеще - и от други тела на Слънчевата система. Човечеството не може с рециклиране да задоволи нуждите си. Броят на неселението се увеличава и всички тези хора имат нужда от качествен живот”, обясни той.

Според него проблемът не е в големите добивни компании, чиято дейност е прозрачна. Борбата е с незаконния добив, който нараства в световен мащаб, посочи той. При незаконния добив не се опазва околната среда и човешкият живот не е важен, допълни експертът и препоръча на екоорганизациите да се съсредоточат върху този проблем.