Какво трябва да включва реформата в Спешната помощ

В разгара на скандала в столичната Спешна помощ се чуха различни позиции и предложения за това какво трябва да се направи, така че системата да функционира нормално.

Широко обсъжданите проблеми на спешните медици в столицата още от първите дни на протестите надхвърлиха границите на София и доказаха, че проблемът всъщност е с национален мащаб. Става въпрос за заплатите на работещите в спешните центрове, за условията на труд, за липсата на желаещи да упражняват тази професия, за недостатъчен брой екипи, за неефективно разходване на разходи, за лош мениджмънт. Все проблеми, които не са от вчера.

Първи своите искания декларираха от Националната асоциация на работещите в спешната помощ. Те са сведени най-общо до три – стопроцентово увеличение на заплатите на работещите в системата, увеличение на броя на екипите в столичния Център и запазване на ръководния пост на д-р Георги Гелев.

Какво друго може да се направи обаче, за да заработи нормално системата на Спешна помощ?

Наред с политическото говорене от настоящи и бивши министри на здравеопазването Investor.bg потърси и позицията на лекари, които всеки ден отговарят на повикванията на спешния телефон 112. Те представиха един различен поглед за така наречените реформи в бързата помощ.

Пред Investor.bg лекари от Спешната помощ в Плевен коментираха, че протестът е заради ниското заплащане, бездействието на законодателя и бъркотията в системата. Според тях проблемите са системни и не може да се решават само с кадрови промени. Преди всичко са необходими нормативни поправки.

Медиците твърдят, че трябва да се започне работа по Закон за спешната помощ, който да „регламентира правилата на играта“. Според тях подобен закон ще постави проблемите „на твърда основа“ и, когато възникне казус – например в случай на смърт на пациент или нещастно развитие на обстоятелствата, да ги защитава.

На следващо място Законът за спешната помощ трябва да даде ясна дефиниция за това кое е спешно състояние и кое не е. В момента 80 на сто от повикванията на телефон 112 не изискват спешност, твърдят медиците. Те настояват да се сложи край на практиката с едно обаждане на спешния телефон пациентът да решава дали състоянието му е спешно или не.

В държави с добри практики в Спешната помощ, като Израел например, на мястото на повикването отива не лекар, а парамедик, който определя дали състоянието на пациента е спешно. Ако не е, го насочва към болница. Впоследствие пациентът получава сметка, с която се плаща за идването на линейката.

Лекари обаче формулират и други предложения. За да се разрешат проблемите, според тях трябва да се случат поне три неща – Бърза помощ да премине от Министерството на здравеопазването към Министерството на вътрешните работи, спешните лекари да преминат от трета във втора категория труд и, не на последно място, да се увеличат чувствително заплатите.

Ако Спешната помощ премине от Министерството на здравеопазването към МВР, лекарите ще са под пагон, което ще им даде възможност да ползват всички привилегии на служителите с чин. Спешните медици обясняват, че това трябва да стане по примера на пожарните служби и гражданската защита. И като аргумент в защита на предложението посочват, че навсякъде по света оказването на спешната помощ се смята за рискова професия.

На следващо място е идеята да се промени категорията на труд – от масовата трета спешните лекари да преминат към поне втора категория на ранно пенсиониращи се.

Искането за увеличение на заплатите също е основно. Лекарите обаче говорят за двойно нарастване и то не в бъдеще време, както обещават от министерството.

Трябва да се разреши и въпросът кой плаща за лечението на 2 милиона души, които не са здравноосигурени, а се лекуват напълно безплатно в Спешна помощ.

И експерти, и лекари са категорични, че за тотална промяна са необходими пари, реформи и консенсус.

Докато се търсят решения обаче, гневни на системата лекари ще продължават да напускат страната, а пациентите – да поверяват живота си на малкото останали специалисти.