„Корпоративната социална отговорност непрекъснато се развива заради различните промени в средата, включително и геополитическите“, заяви Кристиян Католниг, управляващ директор на консултантската компания CSR Company International.
По думите му събитията в Украйна от последните месеци са един от примерите за това, тъй като редица компании, местни и международни, които оперират в страната, са засегнати от политическата криза, която обтегна отношенията между Киев и Москва.
Кризата в Украйна кара много компании да се насочат към други дестинации в Източна Европа, обясни Делян Лилов, изпълнителен директор на българската софтуерна компания „Мусала Софт“.
„Три руски и украински технологични компании влязоха на българския пазар тази година“, коментира той.
„В последните четири месеца сме имали разговори с четири или пет чуждестранни компании“, уточни той.
Лилов вижда в сектора на информационните технологии огромен потенциал за развитие – както на ниво бизнес, така и в плана на корпоративната социална отговорност (КСО).
Той припомни, че заради събитията в Египет и нестабилната бизнес среда там редица компании са затворили центровете си на нейна територия. В тази връзка те търсят нови, спокойни места, където да установят своите подразделения.
От друга страна, подобен род компании често изискват от местните си партньори да спазват определени принципи за корпоративна социална отговорност. Според Лилов по този начин се създава общ език между различните организации както на национално, така и на наднационално ниво, а в процеса на верификация обикновено се раждат нови идеи.
ISO 26000
„Мусала Софт“ е първото предприятие в България, внедрило указанията за социална отговорност от ISO 26000.
„ISO 26000 не съдържа изисквания, с които компаниите трябва да се съобразяват, а предлага единствено препоръки“, твърди Мартин Нойрайтер, председател на работната група за внедряване на ISO 26000 - Указания за социална отговорност към Международната организация за стандартизация (ISO).
По думите му корпоративната социална отговорност предполага една компания да отчита своето въздействие както върху обществото, така и върху природата. Според него е изключително важно това въздействие да бъде измервано и да се търси диалог с всички заинтересовани страни.
По думите на Католниг малко компании идентифицират в началото всички заинтересовани страни. След като тази стъпка бъде направена, следва да се търсят различни канали за комуникация с тези страни и да се провежда непрестанен диалог с тях.
Според Лилов успехът на една фирма е истински, когато е споделен, ето защо една компания трябва да мисли не само за служителите си, но и за обществото. В ISO 26000 той вижда възможности IT общността да се развива, като същевременно мисли не само на корпоративно ниво.
„Този модел е успешен, когато се съчетава с дългосрочна концепция“, уточни Лилов. По думите му за малките и средни предприятия е изключително важно да съчетаят ISO 26000 с дългосрочните си цели и мисия, а не толкова с целите, които са си поставили в краткосрочен план.
Въпреки че предлага възможности на малкия и средния бизнес, ISO 26000 може да им създаде и редица трудности. Те се крият в работата в общо седем направления. Въпреки това Лилов смята, че за една малка или средна фирма на първо място е важно да бъде креативна, а не толкова да разполага с ресурси. Той твърди, че на второ място стои размерът на компанията.
В КСО той вижда постигането на баланс между интересите на компанията и тези на обществото.