Къде минава разделителната линия в програмите на партиите?

В неделя приключват изборите за Европейски парламент, припомня в свой анализ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той изследва отделните позиции на партиите с най-голям шанс да излъчат европейски депутати у нас – ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака“, „Реформаторския блок“, „България без цензура“ и АБВ.

Правят впечатление някои тенденции и разделителни линии между тези партии, обяснява Ганев.

Една от тях е на база европейски семейства (т.е. принадлежността на местните партии към някоя от големите европейски партии в ЕП) или най-общо казано, от едната страна са консерваторите (ГЕРБ и „Реформаторския блок“) и либералите (ДПС), а от другата са социалистите (БСП, АБВ), които са акомпанирани от популистите (ББЦ) и в някаква степен - от националистите (Атака).

Това разделение се проявява например по отношение на идеите за минимална заплата на ниво ЕС, минимална ставка на корпоративния данък на ниво ЕС, въвеждането на данък върху финансовите трансакции, емитирането на еврооблигации за справяне с дълговата криза, заделянето на повече бюджетни средства за младежка заетост и т.н.

С други думи, разделителната линия тук е икономическата свобода – консерваторите и либералите са против повече данъчни правомощия на ниво ЕС и против солидарни дългове, докато социалистите и популистите са склонни да харчат и да регулират минималните доходи от труд.

Друга разделителна линия е по отношение на политическата обстановка в страната – общи позиции между управляващата коалиция (БСП и ДПС), тихата подкрепа на националистите (Атака), новите леви (АБВ) и популисти (ББЦ) срещу опозицията в парламента (ГЕРБ) и извън него (Реформаторите).

Това разделение е най-ясно видимо по отношение на електронното гласуване, което се подкрепя единствено от ГЕРБ и „Реформаторския блок“. Същото се вижда и от въпроса за Европейския енергиен съюз (само Реформаторите са „за” и ГЕРБ е „неутрално”) и евентуално вето на България срещу икономическите санкции за Русия (отново само реформаторите са „не”, а ГЕРБ е „неутрално”).

Следваща разделителна линия се появява спрямо партиите, които са резервирани по отношение на някои лични свободи – такива са ГЕРБ, „Атака“ и „България без цензура“. Трите партии например са срещу признаването на еднополовите бракове и имат сходни позиции по отношение на общите европейски правила за бежанците.

Разделителна линия има и спрямо някои позиции на реформаторите, т.е. те по някои теми остават сами и никоя друга партия не мисли като тях – това са позициите за спирането на еврофондовете за страни, които системно нарушават европейските правила; срещу специален закон за търговските вериги; за по-ниски мита при внос на селскостопанска продукция от развиващи се страни; против вето срещу санкциите за Русия и против еврооблигациите.

Очертаните по-горе тенденции не са абсолютни, като всяка партия има залитания по позиции, които я събират в странна компания – например подкрепата за присъединяването към банковия съюз, която обединява „Реформаторския блок“, „България без цензура“ и АБВ (на практика всички извън парламента). Въпреки това разграничение между леви и десни идеи може да бъде направено, както и ясно да бъдат посочени популистите.