Преглед на печата за 22 май

Извънредните разходи в бюджета: По 100 милиона лева на месец
в. Капитал Daily

Кабинетът продължава да разпределя допълнителни пари от бюджета. На редовното си заседание в сряда Министерският съвет (МС) раздаде нови 66 млн. лв. Така само за четири дни извънредните разходи набъбнаха до малко над 100 млн. лв., след като в събота министрите раздадоха на на открито заседание във Варна 40 млн. лв. Груба сметка показва, че от началото на годината кабинетът е одобрил допълнителни разходи за над половин милиард лева, което прави средно по 100 млн. лв. на месец.

Голяма част от тези средства са от централния бюджет, който се използва като буфер от правителството и чийто размер финансовият министър Петър Чобанов отказва да посочи. Цялата сума, която влиза там, не е пряко видима в закона за бюджета и доклада към него. Понякога от този "заден джоб" на правителството се правят и на пръв поглед обичайни разходи, които може да се планират в бюджета още при гласуването му в парламента през декември. Допълнителното разпределение обаче оставя лош привкус и повдига въпроси за доброто планиране на държавните финанси и бюджетното здраве.

МВР е докладвало на ОЛАФ нередности по европрограми за над 40 млн. евро
в. Сега

Нередности за над 40 млн. евро са докладвали през миналата година българските власти на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Това става ясно от годишния отчет на дирекция "Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) в МВР. Не е ясно какви действия са предприели от ОЛАФ и колко разследвания са започнали след сигналите на българските си колеги.

Нередности с най-голяма стойност има при усвояването на средства от оперативна програма "Околна среда". Става дума за 14 нарушения на обща стойност 10.4 млн. евро. С много малка разлика на второ място се нарежда Кохезионният фонд. Общо 48 са нередностите, регистрирани по Европейския фонд за регионално развитите и Европейския социален фонд. Тяхната обща стойност е 6.3 млн. евро. Нарушения за 3.6 млн. евро пък са засечени при усвояването на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд за развитие на селските райони. Най-много като брой нередности се отчитат по програмата за регионално развитие - 23. Финансовото им изражение обаче е близо 2.4 млн. евро.

Социалните партньори не се разбраха за графика за отпуските
в. Сега

Две предложения, по които уж имаше консенсус между социалните партньори, разделиха работодатели и синдикати в комисията по трудово законодателство към тристранката. Така намеренията за въвеждането на трудово досие на служителите и отпадането на графика за отпуските за малките фирми не бяха одобрени, научи "Сега". Причината е, че от КТ "Подкрепа" са били против отпадането на графика за отпуските, а Асоциацията на индустриалния капитал в България е против трудовото досие за всички фирми. Работодателската организация предлага новият ангажимент да се запише само за големите фирми с над 50 души персонал.

Двете предложения са част от десетки идеи за промени в Кодекса на труда. Тъй като изглеждаше, че поне по тях има съгласие, социалното министерство подготви законопроект за въвеждането им, според който платеният годишен отпуск в малките фирми да се ползва до 6 месеца след календарната година, за която се полага. Ако работодателят не разреши вземането му в този срок, служителят ще има право да го ползва, когато реши в рамките на 2-годишната давност и с 2-седмично предизвестие. Синдикатите смятат, че отпадането на графика би довело до това работниците да нямат гаранция, че ще ползват отпуските си, тоест да се наруши конституционното им право

Правят министерство на енергетиката
в. Стандарт

Енергетиката ще бъде обособена в собствено министерство, което ще бъде отделено от това на икономиката. Това предвижда проектът на новата енергийна стратегия на България до 2030 г., твърди 3e-news.net. Целта на преструктурирането на сегашното Министерство на икономиката и енергетиката е енергийният сектор да бъде стабилизиран чрез развиване на административния капацитет на новата отделна структура, която ще се занимава единствено с тази сфера на родната икономика. Освен това структурата на енергийното министерство трябва да бъде изградена така, че институцията да работи успешно в дългосрочен план. За целта трябва да бъде изградена и политика за подготовка на висококвалифицирани кадри, което важи и за самия сектор "Енергетика", за успешното развитие на който трябва да бъдат осигурени експерти и висши ръководни структури. За привличане на свеж финансов ресурс в сектора пък се предлага продажба на акции от някои компании, но в тях държавата планира да запази мажоритарния си дял.

Емигрантите донесоха 12 млрд. лева
в. Стандарт

12,2 млрд. лева вкараха у нас българите, живеещи и работещи в чужбина през последното десетилетие, сочат изчисления на "Стандарт" на база данните на БНБ. От 2004 година до края на миналата 2013 година парите, пратени у нас от българските емигранти, формират респектиращата сума от 6,239 млрд. евро. Това ги нарежда на второ място по "инвестиции" в родната икономика. За сравнение най-много преки инвестиции у нас са дошли от Холандия - точно 7,683 млрд. евро, сочат данните на БНБ за географската структура на вложенията, изчислявани от 1999 г. на база балансова стойност към края на 2013 година. Веднага след тях се нареждат българите зад граница с 6,239 млрд. евро, а на трето място остава Австрия с инвестиции, достигащи сумата от 5,435 млрд. евро. Далеч зад тези цифри остават страни като Гърция (инвестиции за 2,7 млрд. евро), Великобритания (2,058 млрд. евро), Кипър (2,001 млрд. евро), Германия (1,898 млрд. евро), Русия (1,818 млрд. евро).