Избираме 17 депутати за Европейския парламент

По традиция, точно в 6 часа днес отварят избирателните секции за изборите за Европейския парламент. Изборният ден приключва в 19 часа.  Местата, определени за България, са общо 17.

Изборите вече започнаха в други страни от общността - на 22 май първи гласуваха британците и холандците, но резултатите ще бъдат съобщени късно днес, т.е след като приключи изборният процес във всички държави от Евросъюза. Тази година се провеждат осмите поред преки избори за Европейски парламент.

На днешния ден у нас се гласува по нов Изборен кодекс, приет месец преди вота. За първи път бюлетините ще бъдат номерирани, но тайната на изборите ще бъде запазена, гарантират авторите на текстовете. Номерата ще бъдат откъснати преди бюлетината да бъде пусната в урната.

В лявата част на бюлетината в квадратчета са изписани номерата на партиите, а в дясната, в кръгчета – възможността за преференциален вот, въведена с новия Изборен кодекс. Така избирателите ще могат сами да определят кой да е водач на листата на пратията, която са избрали - чрез зачеркване на кръгчето с неговия номер.

Листите на всички партии ще бъдат разпечатани пред всички изборни секции и така избирателите ще могат да намерят номера на своя избраник в случай, че решат да се възползват от правото си да променят партийната подредба на листата.

Гласуването е само със знак Х или V, отбелязани със син химикал в съответните квадратче – за партия,  или кръгче - за преференциалния избор на депутат. Гласуване с друг символ или с химикалка с друг цвят ще направи бюлетината невалидна, обясниха преди дни от Централната избирателна комисия.

Бюлетините тази година бяха отпечатани в печатницата на БНБ.

В някои секции в Пазарджик и в 23-ти Многомандатен избирателен район в София експериментално ще бъде проведено и машинно гласуване. Резултатите от него обаче няма да важат и избирателите, които решат да гласуват чрез машината, ще трябва да пускат паралелно и хартиена бюлетина. 

От 142-ма представители на национални събрания до днес

За осми път европейските граждани ще изберат пряко своите представители в Европейския парламент. Първото заседание на институцията е проведено в Страсбург през 1958 година. Тогава среща си дават 142-ма представители на националните парламенти в Европейската икономическа общност, създадена с договора от Рим. Работните езици са четири.

През 2014 година местата в Европейския парламент вече са общо 751, като представителите на всяка страна се избират с преки избори. Работните езици са 24 – официалните за ЕС, т.е сред тях е и българският. 

След подписването на Договора за ЕС от Лисабон депутатите вече имат много повече правомощия – от тяхното одобрение зависят законодателните предложения на Европейската комисия, одобрението на бюджета на общността и т.н.

Три работни места

Тъй като сме свикнали да приемаме Брюксел за „сърцето на ЕС“ интуитивно се смята, че заседанията на Европейския парламент се провеждат именно там. Обаче всеки месец европейските депутати се събират на заседания в Страсбург. В Брюксел има сграда на ЕП, но там се провеждат само извънредни или допълнителните заседания на европейските депутати.

Европейският парламент има и още едно седалище – в Люксембург.

В годините на криза нееднократно се повдига въпроса за избор само на една зала за заседания, за да бъдат спестени разходите за командировки на депутатите. На този етап обаче компромис не е постигнат.

Реално разходите се поемат от всички европейски данъкоплатци. Според изчисленията на самия Европейски парламент поддържането на институцията коства на всеки един от нас по 3,10 евро на година. В тях се включват разходите за превод (от и на 24-те официални езици), както и за поддръжката на трите работни места на депутатите.

От ЕП обаче допълват, че тези средства не са чак толкова много – германският Бундестаг например коства по 8,20 евро на всеки германски гражданин, френският парламент - 8,10 евро на французите, а британският – 7,30 евро на британците.

Новите правомощия на европейските депутати

На новите евродепутати, които ще заемат местата си на 1 юли 2014 година, ще се паднат и още нови правомощия. За първи път те ще изберат новия председател на Европейската комисия. Отговорността е голяма - при това положение ще трябва да бъде търсен баланса (типично в европейски стил), защото те ще изберат и председателя на Европейския парламент - също основна фигура в европейските дела. 

Партията, която спечели изборите, ще състави и Европейската комисия. Основните партии вече номинираха своите кандидати за заместник на Жозе Мануел Барозу, който в продължение на 10 години, два мандата, ръководи ЕК.

Представителите на трите водещи партии в ЕП са бившият председател на Eurogroup, неформалното обединение на финансовите министри от еврозоната, Жан Клод Юнкер (номиниран от Европейската народна партия – ЕНП), сегашният председател на ЕП Мартин Шулц (Партията на европейските социалисти – ПЕС) и Ги Верхофстад (Алианс на либералите и демократите в Европа – АЛДЕ).

Номинации направиха и още две от другите партии в ЕП, които обаче са с по-малко представители в настоящия парламент – Ска Келер или Жозе Бове (Зелените) и лидерът на гръцката „Сириза“ Алексис Ципрас (Европейската левица). 

Тези избори могат да бъдат определени като едни от най-важните досега, защото ЕС е ситуация да търси начини за излизане от икономическата криза. Така че вече дойде времето да се потърси пътят, по който да поеме общността през следващите пет години.