Той изтъкна потенциала на природните ресурси, които трябва да бъдат запазени, за да не се превръщаме в „резерват за животни и ограничен брой хора“. По негови думи Натура 2000 е много стриктна в определени сегменти и трябва да е по-гъвкава, така че да се постигне баланс между хората и природните ресурси, които са важно икономическо богатство.
Той изтъкна и че българската култура и архитектура е уникална, богатство, на което чуждите туристи могат да се насладят и това да бъде съхранено, защото е уникално. „Защото летни и зимни курорти има навсякъде, но културата и архитектурата е най-ценният ви туристически актив и причина туристите да се връщат в България“, каза още Малос.
По негово мнение политиките за селското развитие у нас трябва да се засилят – в това число той посочи производство на хранителни стоки и технологични производства. Първо обаче трябва да се реши въпросът с инфраструктурата и липсата на образование и умение в технически и производствени умения.
Михаил Миков, председател на Народното събрание, коментира, че различията имат няколко нива. На първо място той посочи разликата на европейско равнище – между България и развитите страни. На второ - различията в самата страна. „В Югозападна България брутният вътрешен продукт на човек е 2,6 пъти по-голям от този в Северозападния регион“, даде пример Миков.
Вътрешните диспропорции в отделните региони е третото равнище на различие, каза той и допълни, че са необходими целенасочени политики за намаляване на неравенствата и сближаване.
Лалко Дулевски, ръководител на Икономически и социален съвет, акцентира върху това, че липсва практическа информация, адресирана до малкия местен бизнес за това какви възможности имат те по еврофондовете за следващия период. Затова първата стъпка според него трябва да е цялата информация да се сведе „до един наръчник, за да разбере бизнеса с какви инструменти разполага, за да се възползва от евросредствата“.
Според Дулевски местният бизнес трябва да създаде своята визия за развитие и тогава да се намесят централните власти и да осигурят подкрепа.
Той подчерта и липсващите анализи за демографската ситуация. Затова предложи да се прави допълнителна оценка на въздействието, насочена върху населението и младите, за да не се напуска обезлюдяване на регионите, а младите да започнат бизнес на място.
Процесът на урбанизация е естествен и трябва да се регулира, посочи Алиосман Имамов, председател на икономическата комисия в парламента. За него европейската политика за намаляване на диференциацията не е ефективна. Ние сме сред ощетените и трябва да предприемем категорични мерки за повишаване на ефективността по отношение на сближаването, смята той.
Депутатът от Румъния Ана Бирчел посочи, че и в северната ни съседка седем региона имат трудности на регионално ниво. Добре е, че кохезионната политика остава приоритетна на ЕС към България и Румъния, изтъкна тя.
Йоанис Кефалоянос, депутат от парламента на Гърция, изтъкна, че преди да се прави стратегия за изоставащите региони в рамките на ЕС, следва да се чуят хората с проблемите им на местно ниво и да се отразят публичните настроения. За икономическо развитие и социална стабилност пътят е към задълбочаване на сътрудничеството, заяви той.
преди 10 години От метрото как ще се възвърнат парите, или от закупените по ОП Транспорт нови мотриси например? Дали метро или пътища в Монтана - според мен ефекта е еднакъв - има леко повишаване качеството на живвот - един път на софиянци - друг път на хората от Монтана. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Общи приказки, колкото да се отчете дейност. За да се намали дисбаланса между София и бедните региони, като за начало може част от инвестицците в транспортна инфраструктура (например метро) да се насочат към пътищата в Северозапада. После, част от Университетите, администрациите да се изместят извън София - така младите хора ще остават там по естествен път. Примерно - Агенция по риболов и Аквакултури - защо в София а не например във Видин или Силистра? Агенция за закрила на детето - в Монтана! И т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар