Преглед на печата за 25 април

"Агрия груп" се разраства с още земи
в. Капитал Daily

Варненският "Агрия груп холдинг" ще придобие още две земеделски компании, с което общата площ на обработваемите й земи ще нарасне на повече от 220 хил. дка. На 16 април ръководството на холдинга е сключило предварителен договор за покупка на варненските "БД Агри" и "БД Фарм". Компаниите имат стопански сгради, земеделски инвентар и земя в района на гр. Провадия. Тя е общо 24 535 дка като част е тяхна, а за друга имат договори за аренда. Очаква се сделките да бъдат приключени до края на октомври тази година. С покупката "Агрия груп" се нарежда сред най-големите собственици на земеделска земя в страната.

Справка в Търговския регистър показва, че двете дружества са собственост на датската компания "БД Инвест". Тя е основана от група датски инвеститори, като "БД Агри" са собственици на земя, а "БД Фарм" арендоват и обработват, каза пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на "Агрия груп" Емил Райков. Приходите на двете компании са малко над 4 млн. лв. за 2012 г.

Бизнесът иска равни осигуровки със служителите
в. Сега

Няколко предложения за промяна в социалните осигуровки започнаха да обсъждат вчера работодатели и синдикати в комисии към тристранката. КНСБ иска да се увеличат поне с 1% вноските за пенсия и безработица. В отговор бизнесът настоява да се изравнят осигуровките за негова сметка с тези на служителите. Сега те се плащат в съотношение 60 към 40 от работодател и осигурен. "Ако се достигне до това разпределение, трябва да се помисли за увеличаване на номиналните доходи на наетите, за да не се намали тяхното реално ниво", е позицията на НОИ. КТ "Подкрепа" пък иска да се преразгледа участието на държавата, която сега поема 12% от осигурителната тежест.

Вчера социалните партньори са се договорили НОИ да изготви подробни разчети за състоянието и дефицита в системата на общественото осигуряване, както и с колко трябва да се увеличат вноските за всеки един от фондовете, за да се стопи дефицитът. На базата на тези разчети ще се търси решение. Промените се планират за догодина, но неофициално е ясно, че до изборите в края на май няма да се работи по тях.

8 от 10 общини със свой “Пирогов”
в. Стандарт

Спешна помощ ще има в 76% от общините в България. По този начин ще се реши основният проблем с достъпа до този тип медицинско обслужване. Това стана ясно по време на дискусията "Спешната помощ - от проблемите към решенията", която се проведе в Бургас със съдействието на в. "Стандарт" и участието на здравния министър д-р Таня Андреева. Достъпът до спешна помощ и бързината, с която пациентите се транспортират до съответните лечебни заведения, е строго специфичен в различните региони. Той зависи от инфраструктурата и терена, както и от броя на болниците в съответните области. Затова здравното министерство е решило да се справя с проблемите в отделните райони индивидуално.

В област Бургас например ще има спешна помощ в 10 от 13 общини, каза д-р Андреева. Спешни филиали ще има в Сунгурларе, Руен, Царево, Созопол, Несебър и Средец. Спешни отделения в болниците пък ще се изградят в Айтос, Поморие и Карнобат. Този тип структури станаха по-известни като Малки Пироговчета. Идеята на здравно министерство е в него да се обслужват 90% от спешните пациенти в региона. По време на дискусията стана ясно и че спешните отделения ще останат на подчинение към самите болници, както е в момента. Това беше един от основните спорове между специалистите.

Похарчихме милиард по Великден
в. Стандарт

Българите са похарчили близо 1 млрд. лв. за хотели, ресторанти и екскурзии в дните около Великден. Според подадените досега в Националната агенция за приходи отчети от касовите апарати, една трета от хотелите, хижите, ресторантите и питейните заведения в страната са реализирали оборот от 240 млн. лв. само през двете седмици преди Великден. Това означава, че оборотът на всички места за настаняване, ресторанти и питейни заведения в страната е близо 700 млн. лв. Точни данни ще има след десетина дни, когато в НАП постъпят отчетите от всички касови апарати. В общата сума от 700 млн. лв. обаче не влизат разходите на българите за бензин по време на празниците, за билети за влакове и автобуси до родните им места, както и парите за агнешко месо, козунаци и яйца, които са купени от магазините за домашната трапеза. В сумата не влизат и разходите, които българите са направили по време на пътуванията си в чужбина.