Как да изгоним инвеститорите

Неслучайно в България, а и по света, много хора основателно твърдят, че държавата е лош стопанин, пише в свой анализ експертът Калоян Стойков от Института за пазарна икономика (ИПИ). Той посочва и конкретни и много колоритни примери като фалиралия оръжеен завод „ВМЗ-Сопот” по време на световен бум в сектора или (счетоводно) фалиралият монополист НЕК, чиито краткосрочни дългове вероятно наближават 3 млрд. лева.

Но освен лош стопанин, българската държава, с политиката си в редица сектори, се е доказала и като лош регулатор, смята експертът, сочейки примери, където това е най-видимо - сектора на енергетиката.

През изминалите дни стана ясно, че ТЕЦ „Варна”, който е собственост на ЧЕЗ от 2006 година, може да спре работа в края на годината по екологични причини. Въпреки че има инвестиционна програма за екологизация на 4, 5 и 6-ти блок, която би им позволила да работят още поне 15 години. Реално проблемът не е в липсата на интерес или програма, а нестабилната регулаторна среда, която увеличава риска от сериозни загуби от всякакви дългосрочни начинания по редица причини.

Виси и проблемът с нередовните плащания от страна на НЕК, както и с неаргументираните регулаторни решения, които не отчитат обективни разходи, свързани с дейността на дружествата и водят до загуби, смята Стайков.
За него проблем за инвестициите в сектора е и нестабилна регулаторна рамка, която може да бъде изменена по всяко време по отношение на цени за първични енергийни ресурси и разполагаемост, обем изкупувана електроенергия, норма на възвръщаемост на капитала. 

„Очевидна  е и политическа зависимост на уж независимата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране“, пише още той.

С други думи,  ако ТЕЦ „Варна“ иска да приведе в действие инвестиционната си програма, вероятно ще трябва да вземе кредит, без да знае за колко години инвестицията (кредитът) ще бъде изплатена, без да знае какви годишни прогнозни приходи ще има и без да знае дали в бъдеще няма да се появят допълнителни разходи. И в същото време правителство след правителство се чуди какви облекчения да даде на инвеститорите като неплащане на данъци или възстановяване на осигуровки, при положение, че очевидно това не са основните проблеми на частния сектор.

Всъщност управляващите постоянно ухажват потенциални чуждестранни инвеститори с различни облекчения, които да компенсират рисковите фактори на местния пазар, но не обръщат почти никакво внимание на местните предприемачи, които вече са на пазара.

ТЕЦ „Варна” е само един пример в един сектор, но съществуват още редица компании, които искат да инвестират, но не го правят по една или друга причина – политически риск, регулаторен риск, популистки законодателни решения и т.н.

Това обаче не означава, че държавата трябва да гарантира или субсидира всяка инвестиция. Не може да се очаква например държавата да гарантира цялата инвестиция, ползите от която няма да бъдат ограничени единствено до регулирания пазар.

Затова е необходима ясна регулаторна политика, която да определя по прозрачен и предвидим начин изкупуваните количества електроенергия за регулирания пазар, да одобрява икономически обоснованите разходи и да определя обективна норма на възвръщаемост, с която инвестицията да бъде изплатена в един възможен за прогнозиране период.

За съжаление независимият регулатор изглежда неспособен или нежелаещ да направи това и единственият начин да се привлекат инвеститори е чрез сключване на дългосрочни договори, защото, както стана ясно по-рано, регулаторната и законова рамка могат да бъдат изменени по всяко време.

По този начин държавата си създава друг проблем, който от няколко години се опитва да разреши – справяне с високата цена на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. Та освен че държавата е лош стопанин и лош регулатор, тя успява и сама да си създава проблеми от нищото.

Междувременно управляващите могат да продължат да се чудят защо някои инвеститори се изтеглят от страната през последните години, а други предпочитат изобщо да не идват.