М. Шишкова: Казусът с ЕРП-тата разваля инвестиционния климат у нас

От близо месец между трите електроразпределителни дружества и Националната електрическа компания (НЕК) прехвърчат искри и протича високо напрежение. Всяка от страните вади доказателства за своята правота, а независимият регулатор, на база на доказателствата само на НЕК, започна и процедура от отнемане на лицензите на електроразпределителните дружества.

"На пръв поглед това са проблеми единствено за България и за българската енергетика. Ситуацията обаче може много да навреди на инвестиционната среда и на имиджа на България пред останалия свят", смята Мария Шишкова, управляващ съдружник в Aims Human Capital Bulgaria и член на Управителния съвет на Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ).

„Диалогът между държавата и частния бизнес се води през медиите, от позицията на силата, което не е редно“, коментира тя пред Investor.bg.

И припомни, че България се конкурира с всички останали страни за чуждите инвеститори. При оценка на инвеститорския климат се взимат предвид различни фактори, от които сред водещите е политическият риск.

„Ако искаме да си партнираме с големи корпорации, трябва да им гарантираме възможността етично да развиват бизнеса си не само един мандат, а за много години напред“, коментира Шишкова, напомняйки, че страната ни се нуждае от огромни инвестиции в стратегически сектори.

България вече получи и писмо от Брюксел, в което се посочва, че спорове от такъв характер трябва първо да се разгледат в търговски съд.

Шишкова също беше категорична, че и двете страни трябва да бъдат изрядни една към друга и при хипотеза, че електроразпределителните дружества действително не изпълняват своите задължения, държавата трябва да защити правата си, но първо съдът трябва да се произнесе дали има основание за предприетите в момента действия.

Всъщност казусът може и да получи своята развръзка именно в съда, след като две от дружествата  - EVN и Енерго – Про, подадоха в жалба в Арбитражния съд на Световната търговска организация (СТО) във Вашингтон за започнатата процедура. От своя страна на 26 март държавната компания уведоми главния прокурор на България за възможни опасности за енергийната система във връзка със задържани плащания. От прокуратурата обаче все още няма официална реакция във връзка с този сигнал и няма образувано производство на базата на тези данни.

В момента по казуса с електроразпределителните дружества има недопустима липса на диалог, опасения, че решенията на регулатора обслужват политически цели, както и че не са предприети и всички предвидени от закона стъпки, а се започва директно процедура за отнемане на лиценз, коментира още Шишкова. 

Отнемането на лиценз за извършване на дейност действително е най-тежкото наказание, предвидено в Закона за енергетиката. То се прилага при трайно неизпълнение на задълженията по лицензите, като е предвидено енергийният регулатор да има инициатива за промяна на лицензите.

Едно от основанията за отнемане на лиценза е при нарушаване на надеждността или на непрекъснатото и качествено снабдяване на клиентите с електрическа или топлинна енергия.

Именно това обаче е посочено и от НЕК в нейната жалба към ДКЕВР, както и от електроразпределителните дружества като основание за прихващане на суми, които двете страни взаимно си дължат. Според ЕРП-тата така са били осигурени средства, за да бъдат гарантирани доставките на електричество за потребителите.

На последното си заседание по повод създалата се криза от ДКЕВР съобщиха за нови доказателства по случая, представени от НЕК. Затова и беше насрочено ново заседание – на 28 април 2014 година. Надеждите са, че тези дни ще се използват за успокояване на всички страни по случая и намирането на адекватно решение.

Може би точно това започва да се случва - часове след последното заседание стана ясно, че ЧЕЗ Електро България е изпратила писмо до НЕК, в което изразява своето желание за започване на преговори за уреждане на спора за задържаните средства. По време на разговорите трябва да бъде изготвена спогодба, която да уреди възстановяването на близо 38 млн. лева от дължимите суми. 

Дано в края на краищата наистина се намери адекватно решение по случая, защото в крайна сметка скандалът наистина може да струва на страната ни, която и без това е най-бедната държава в ЕС, преди всичко инвеститори. А накрая сметката ще трябва да платят потребителите.