Дали има документни измами с арендни договори могат да решават само прокуратурата и съдът, но не и областните служби по земеделие. Това каза пред БНР Кирил Стоянов от Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерството на земеделието.
Той коментира конкретен казус с наемането на земя в Силистра. Там собственици на земи твърдят, че предприемач, с който имат дългогодишни договори, две години не е плащал рента за обработваните ниви. Собствениците поискали да прекратят договорите с него, но това се оказало много трудно, тъй като, по думите им, не били допускани в офисите на фирмата. Повечето собственици развалили пред нотариус контрактите, след това сключили договори с нови арендатори.
Междувременно първият предприемач твърди, че договорите с него не са прекратени, а са продължени с още една година и преотстъпва парцелите пред трето лице, което иска евросубсидии. Така едни срещу други застават стари и нови арендатори – новите смятат, че над стария арендатор има политически чадър.
„Според действащата нормативна аренда служителите в областните служби земеделие нямат правомощията да определят кой договор е валиден, кой – не. Ние сме само едни регистратори“, коментира Самет Мехмед, директор на областната служба „Земеделие“. Според него служителите там са в патова ситуация, затова съдебната власт трябва да се намеси.
И собствениците на ниви, и земеделските производители са готови на крайни действия.
„Тези случаи не са единични, има ги и в други села в страната“, заяви Кирил Стоянов. Министерството е проверило казуса, като е установено, че „очевидно има договори, по които не е плащано две е повече години, което по Закона за арендата е предпоставка контрактите да бъдат прекратени. Това може да стане чрез нотариус“.
Стоянов потвърди, че действително служителите в областните дирекции са регистратори и не могат да преценяват кой договор е по-валиден, кой не, тъй като договорите са частно-правни взаимоотношения между два субекта.
Застъпванията при очертаването на терените и дублирането трябвало да се изчистят между арендаторите, а ако има драстични случаи – се намесват правоохранителните органи и прокуратурата, поясни експертът.
По думите на Стоянов, този, който не е коректен, няма да може да има големи претенции към субсидиите. В много от землищата между арендаторите се постигат хубави взаимоотношения, независимо от споровете, коментира той.
Кирил Стоянов допълни, че за решаването на подобни случаи не е необходимо да се правят нормативни промени, защото и сега процедурите са доста сложни. „Ако допълнително се въведе административна тежест, арендаторите вместо със земеделие, ще се занимават с администрация“, аргументира се той.